fb
Ревюта

Откритото първенство на живота

5 мин.
Otkrito

“Те настояват, че искам да променя играта. А аз искам само да направя така, че играта да не промени мен. Наричат ме бунтар, но мен друго бунтарство освен всекидневното бягство от рутината, типично за младостта, не ме интересува. Дребни разлики, но съществени. Най-чистосърдечно, друго освен да бъда себе си не правя, но тъй като не знам кой съм, опитите ми да се измисля са хаотични и неловки. И провиторечиви, разбира се. Правя същото, което правех и в академия Болетиери. Влудявам авторитетите, експериментирам със своята самоличност, отправям послание до баща си, вилнея срещу липсата на избор в моя живот. Правя го на по-високо ниво.

OtkritoВ тениса “love” (любов на английски) е нула. Странно и противоречиво, винаги съм се чудила как треминът за 0 е същата дума за “всичко”, което търсим в живота си, защото в крайна сметка любовта във всичките й форми е нещото, което ни дава “всичко” – вътрешното спокойствие и душевен мир.

След като прочетох автобиографията на Андре Агаси вече мога да си отговоря на този въпрос, защото “Открито” е онази откровена история за израстването в живота, която превръща нулата в любов.

“Открито” е личната изповед на Андре Агаси за живота на професионалния тенисист, но и много повече. Това е историята на един силно емоционален и уязвим човек с всичките му терзания, вътрешни битки и грешки, сбор от моментите и хората, мислите и изводите, които изграждат личността на големия Агаси в продължение на почти 40 години, 30 от които посветени на тениса.

“Открито” е откровение за играта, за чувствата, които определят кой си на терена и извън него. Чувствата, които пречат на играта или обратното, превръщат я в триумф на шампиона. Агаси е емоция, дух и много работа, вдъхновение за възможността да преодолееш всички обстоятелства, да се пребориш на първо място в себе си и да докажеш не просто своето място в световната ранглиста, но и своето място в живота и историята.

“Открито” е признание за грешките по пътя и в тениса и в личния живот. Открито Агаси говори за болезнената самота на тениса като спорт и за жестокостта на своя перфекционизъм, който превръща всяка грешка и загуба в малка смърт и последваща агония. Признание, което води до осъзнаването на “малка мръсна тайна: победата нищо не променя.”

Сега, когато съм спечелил турнир от Шлема, знам нещо, което само на шепа хора в света им е позволено да осъзнаят. Щастието от победата не е така силно както покрусата от загубата. А и трае много по-кратко. Дори сравнение не може да има.

“Открито” обаче е и успокоение, че животът може да се живее истински и вдъхновено, дори и разкъсван между пълни противоположности. Агаси го доказва многократно и вероятно именно в битката на всички непримирими крайности в своя живот, в помиряването им, защото в безспирното търсене са себе си, на своя истински образ, той създава онзи Агаси, който ни вдъхновява и до днес.

Спортните журналисти се отнасят в размисли около моето превъплъщение, а това също е дума, която наранява. Струва ми се неточна. Превъплъщението е промяна, при която едно нещо се превръща в друго, само че аз съм започнал от нищото. Аз не съм се променял, аз придобих образ. Когато пробих в тениса, бях като повечето хлапета: не знаех кой съм и се бунтувах, когато получавах нареждания от по-възрастните. Мисля, че по-възрастните непрекъснато повтарят тази грешка с младите хора, отнасят се към тях като към завършени личности, а в същото време те тъкмо се изграждат като такива. Същото е като да съдиш за даден мач преди да е приключил, което не ми се струва много подходящо, защото сам твърде често съм имал да навакствам страшно много и да се боря с ожесточени противници.

За добро или за зло, онова, което хората виждат в мен сега, е първият мой образ. Не съм го променял, търсил съм го. Не съм променял мисленето си, разширих хоризонтите му.”

“Открито” и е невероятна лична ретроспекция на впечатляващи тенис двубои, възможност за промяна на ъгъла и стъпване в обувките на Агаси, когато срещу него са Пийт Сампрас, Борис Бекер, Джим Къриър и Роджър Федерер. Възможност, която не се изпуска и книга, която със сигурност ще хареса не само на феновете на тениса и спорта.

П.С. Имайте предвид, че в книгата има някои доста дразнещи грешки при превода и редакцията.

Изгледайте и клипа по-долу, в който Агаси разказва за емоциите и мислите си след мача с Маркос Багдатис на последния си турнир US Open през 2006 година. Историята, с която започва и самата книга.

http://www.youtube.com/watch?v=Kj6mVNDoe1U

Прочетете още ревюто на Вал Стоева за „Открито“ на Андре Агаси.

Прочетете и двете ревюта за биографията на Роджър ФедерерГеният на тениса“ от Алекс и Павлина.

[ + ]