fb
Ревюта

Дяволът Миранда и нейните слуги Анди и Ем са отново тук в „Отмъщението носи Прада“

3 мин.
Revenge Wears Prada

Revenge Wears PradaАко си мислите, че любимите ви автори, които издават по книга на всеки 5 години, пишат рядко, то си представете какво им е на фенките на Лорън Уайзбъргър – минаха цели 9 години от излизането на „Дяволът носи Прада“. Обаче, когато в началото на юни разбрах, че излиза продължение – „Отмъщението носи Прада“, сърцето ми прескочи! Добре де, не точно, но се позарадвах…

Факт е, че не си спомнях почти нищо от прочетеното в първата книга, но пък Уайзбъргър припомняше редовно. Сега Анди и Емили са станали партньорки в бързоразвиващо се списание за сватби и тепърва катерят върхове. Разбира се, няма как да пропуснат да споменават името на Миранда всеки път, когато се свържат с агент на някоя знаменитост и в един момент идва телефонно обаждане от нейния офис… Штт, няма да издам натам!

Иначе самата Анди е станала мегадосадна, не знам Макс как изобщо е решил да се ожени за нея, честно… В деня преди сватбата и още цяла седмица след него се чуди дали това е правилна стъпка, и то само заради едно описмо от свекървата (wtf?, нали хората вече не се женят насила на 14, що за несигурност), после още месец „Той ми е изневерил, той не ми е изневерил„, последвано от „Не знам дали искам бебе от него, защото няма да мога да го напусна лесно„… Ко? Не! Наистина не бях виждал скоро автор така сериозно да „пребива“ героя си чрез слабо надграждане още във втората книга.

Е, Уайзбъргър не убива изцяло Анди, защото иначе нямаше да мога да се насладя на десетки сцени със сватбени приготовления (сега точно имам нужда) и още толкова подробности за раждане и отглеждане на деца (за това човек винаги трябва да е готов, макар някои от подробностите да не бяха, хм… за мъжки очи).

Като цяло, струва ми се, че времето на тази книга още не е дошло – сюжет, в който всички се преобръща на 360 градуса и през глава ти се разкрива/припомня какво точно в предишната книга или в изтеклите 10 години след нея, се прави чак на 3-4-то заглавие от една поредица, когато просто трябва да утолиш жаждата на феновете. При герои, за които четеш втори път, книга без почти никакво действие и определено нулев съспенс е… досадна.

Накрая обаче ще дам заслуженото на Лорън Уайзбъргър – направила си е труда Ан-дре-а да изтлежда наистина като прекарала една година при Миранда Пристли и освен 10-годишни кошмари, има и няколко that-escalated-quickly-моменти, в които бившата асистентка те изненадва сериозно с реакцията си и ти се иска да изръкопляскаш.

[ + ]