fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

БългарияНовини

Започва кандидатстването за наградата за поезия „Биньо Иванов“

2 мин.
binjo ivanov

За десета поредна година ще се проведе Национален литературен конкурс за поезия „Биньо Иванов“. В него могат да участват автори от цялата страна. Те могат да изпратят до три непубликувани стихотворения, в четири екземпляра, най-късно до 25 април 2016 г. Конкурсът е анонимен и участниците следва да посочат отделно трите си имена, точен адрес, телефон за връзка или e-mail. До 24 май 2016 г. резултатите от конкурса ще бъдат публикувани на интернет страницата на читалище „Братство 1869″: www.bratstvokn.org

Националният литературен конкурс за поезия „Биньо Иванов“ е ежегоден и се провежда през месец май, под патронажа на кмета на Община Кюстендил – Петър Паунов. Целта на конкурса е да продължи ярката литературна традиция на Кюстендил, за чието обогатяване и развитие има безспорен принос творчеството на Биньо Иванов – поетът, свързал трайно съдбата си с този град.

Координатор на конкурса е Благой Ранов. За жури на конкурса се канят утвърдени имена в българската литература. То ще присъди и 6 специални предметни награди.

Творбите трябва да бъдат изпратени най-късно до 25 април 2016 г. на адрес:

2500 Кюстендил, ул. „Отец Паисий“ 11
Читалище „Братство 1869″/за литературния конкурс/
или на електронната поща: chitalishte@bratstvokn.org

като прикачен файл с разширение .doc или .rtf

НАГРАДЕН ФОНД

Първа награда – 300 лв.
Втора награда – 200 лв.
Трета награда – 100 лв.

Носителят на първа награда за 2015 г. е Ивайло Диманов от  София за стихотворението „ПОТОП”.

Потоп

Най-после над Мизия слънцето слезе.
Водата остави след себе си мърша и кал.
Спаружени старци с подгизнали глезени
попържат съдбата с безмълвна печал…

Навярно дамгосан от мрачно знамение,
градецът измоли за мъртвите упокой.
Смутен, Посейдон цапардоса две менти
и взе да товари ковчега на Ной…

Издъхнаха рибите, птиците емигрираха.
Небето изплези мухлясал език.
И само понякога нощем, иззад баира,
разрязва покоя вдовически вик.

Потопът е божие изпитание, рече ни попът,
пастирът брои колко вълци има сред нас!
Без вяра животът би заприличал на опера,
изсвирена калпаво на фалшив контрабас…

Не можем без вяра, въздъхна женица,
оплетена като с примка във траурен шал.
Но де беше Господ, когато мойте дечица
крещяха за помощ сред хищната кал?

Иконите онемяха, кандилото в сълзи заплува.
А Посейдон се закани на брат си за мъст.
И стана тъй тихо в града, че се чуваше
как паякът дъвче прогнилия кръст…

Ивайло Диманов

 

снимка на корицата: фрагмент от фотоизложба, посветена на Биньо Иванов в читалище „Братство 1869“