Неведнъж съм казвала, че обожавам написаното от Джилиан Флин. Докато четях „Не казвай сбогом“, не вярвах, че е възможно така да извъртиш сюжета. След като се сблъсках и с „Мрак“, който е безспорният ми фаворит сред романите й, вече знаех, че Флин е гений в изграждането на смущаваща атмосфера и герои, показващи наяве най-тъмните си и мръсни тайни. „Отворени рани“ (изд. „Ера“) е последната излязла на българския пазар книга на американската писателка и нямах търпение да си взема необходимата доза тъмнина от нея. И да разкрия едно-две убийства, разбира се.
Камий Прийкър е журналистка в Чикаго, която по неведоми пътища е принудена да се прибере в родния си град, за да отрази и разбере повече за убийствата на две малки момиченца. Това може да е материалът, който ще изстреля кариерата й, и въпреки цялото й нежелание и неприятните спомени, тя решава да рискува. Когато се настанява обратно в семейния дом, всички травмиращи преживявания от детството й вземат превес над съзнанието й, а при ровенето в двете престъпления започват да изникват все по-притеснителни и плашещи подробности. Дали е способна да помогне за разкриването на ужасните случаи, или обстоятелствата ще попречат на ясната й преценка?
По отношение на зловещата атмосфера и многопластовите герои „Отворени рани“ не се отличава от останалите два романа на Джилиан Флин. Малкото градче, в което се развива действието, е привидно обикновено. Точно заради цялата тази баналност, която блика от всяка дума, читателят усеща, че нещо не е наред. Очаква да види и да разбере повече за кирливите ризи, които са дълбоко скрити на дъното на коша за пране. Смятам, че никак не е лесно да създадеш такова напрежение, още повече то да влияе и на човека, хванал книгата в ръце.
Единственото, което знам със сигурност, е, че в определен момент ми се е струвало жизненоважно да видя точно тези букви върху тялто си, и не просто да ги видя, а да ги почувствам. На левия ми хълбок гори: фуста.
Джилиан Флин (снимка: Gillian-flynn.com)
Героите са пълнокръвни и откровено зли. Образите, които изникваха в съзнанието ми, бяха толкова истински, че в един момент се опасявах да не ги срещна в реалността. Джилиан Флин е царица на счупените, погубени и порочни хора. Някои от заложените идеи ми се сториха гениални и въпреки всички филми и книги, които са минали през съзнанието ми, си дадох сметка, че никога не бих допуснала мисълта такива личности наистина да съществуват. Жестокостта може да е наследствена, копирана или нарочно търсена, но щом веднъж се появи в разсъдъка и пусне отровните си корени, няма връщане назад.
Въпреки че съм почитателка на Флин, не мога да си затворя очите за това, което не ми допадна в книгата. Същинската развръзка не беше умело прикрита и заплетена. На много ранен етап вече предвиждах каква ще е, а неизвестността е ключов елемент за един трилър. Знаеш ли какво се е случило, удоволствието от дочитането на романа намалява.
Искаше ми се да разбера и малко повече за персонажите в този свят, още детайли от миналото им. Бях любопитна да науча всичко, което им е повлияло, за да станат такива. В никакъв случай не намеквам, че нещо им липсва – просто на мен лично ми се щеше да знам повече за тях.
„Отворени рани“ заслужава вниманието ви заради атмосферата, която носи, и не на последно място – заради плашещо реалните герои. Трилърът безспорно има своите плюсове, а усетът на Джилиан Флин за обрисуване на злото, било то у хората или неодушевените предмети, е неподражаем. Анализът на човешката природа и реакции също е завладяващ и ще ви даде храна за размисъл.
HBO подготвя минисериал по „Отворени рани“ от Джилиан Флин. Трейлърът и информация за продукцията можете да намерите тук. В ролята на Камий Прийкър зрителите ще видят Ейми Адамс.
Не пропускайте и отзивите на Милена Трендафилова за „Не казвай сбогом“ и „Мрак“.
Можете да вземете тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!
