fb
ИнтервютаНовини

Оуен Кинг: Писателят трябва да чете!

5 мин.

Той е син на Стивън Кинг, но не иска да върви по отъпкани пътища. Закърмен с любов към литературата, започва да пише още като дете, вдъхновен от книгите и филмите на своето време. „Първата ми „работа“ бе осигурена от баща ми и се състоеше в това, че записвах аудиокниги“ – споделя Оуен в свое скорошно интервю за „Ню Йоркър“. Оттогава е минало доста време и 41-годишният Оуен Кинг вече е издал сборник разкази (други негови творби са включени в антологии), както и романите „Спящите красавици“ (изд. „Бард“) в съавторство с прочутия си баща и „Двойна прожекция“ (изд. „Плеяда“). Понастоящем пише сценарии и работи върху нов роман.

Оуен Кинг отговори на въпросите ни бързо и охотно. Твърдо вярваме, че ни предстоят още много срещи с него и с творбите му! 

Какво ви четяха вашите за лека нощ, когато бяхте малък? Приказки или ръкописите на тате?

Много често ми задават този въпрос! Май доста хора са останали с погрешното впечатление, че преди лягане нашите са ми чели откъси от „Заклинателят“ или от „Франкенщайн“, доклади от аутопсии или нещо подобно, но, разбира се, това не е вярно. Четяхме книги, любими на много американчета през осемдесетте, например „Обърканата картотека на мисис Базил Е. Франкуайлър“, „Въображаемата магистрална будка“ и още няколко, подобни на тези. „Отвлечените“ от Робърт Луис Стивънсън, класически роман за по-големи хлапета, беше любимият ми.

На колко години написахте първата си творба? Кое беше първото ви белетристично произведение?

Започнах да пиша още седем-осемгодишен, но нямам спомени за конкретно „произведение“. Спомням си обаче, че когато бях на девет-десет, написах разказ за Сам Спайд, героя на Дашиъл Хамет в „Малтийският сокол“. Вдъхнових се, след като гледах едноименния филм с Хъмфри Богарт в главната роля.

Разгадахте ли вече тайните на творческото писане? Ще ни разкриете ли поне една?

Уверявам ви, че съм открил много малко тайни на писането! Знам обаче, че четенето е много важно за всички автори. Непрекъснато чета. Няма как да разберете съдържанието на роман или на разказ, ако не четете романи и разкази.

За какво предпочитате да пишете: за обикновени хора в необикновени ситуации или за супергерои в ежедневието? За какво не бихте писали?

За мен нито един герой не е „обикновен“ – старая се всеки да е оригинален, да не прилича на друг. Удоволствието от съчиняването на художествена проза е тъкмо в това – да опишеш героя така, че да „оживее“ пред очите на читателите.

Не бих писал за нещо, което не мога да представя с емпатия и автентичност. Ако самият аз не съм убеден в достоверността на творбата си, как да убедя читателите? Мисълта ми е, че разказвачът винаги трябва да направи скок, „прехвърляне”. Понякога е необходимо да се прехвърлите в съзнанията на хора, различни от вас, за да създадете „пълнокръвна“ и увлекателна проза. Ако не се чувствам уверен, че ще проникна в умовете на героите си, няма да се опитвам да ги създавам.

Страшното или смешното са по-„достойни“ да бъдат претворени в литературна творба?

Всъщност те са равностойни, нали така? Само че понякога хуморът става „старомоден” за разлика от страшното, което е неизменно – винаги се стряскате, като си представите как някакъв страховит тип изниква от мрака. От друга страна, Шекспировите комедии още са забавни и според мен това никога няма да се промени.

Кое е най-страшното в света, в който живеем?

Гладът, войната, изчезването на видове, неравенството. Списъкът може да е още по-дълъг. Живеем в тъжни и ужасни времена за цялата ни планета. Невъзможно е човек да не се чувства безпомощен, гневен… или и двете.

Филм по кой роман на Стивън Кинг бихте режисирали?

Не бих казал, че имам желание да режисирам филми!

Кои книги обичате да препрочитате?

Препрочитам само книги, които много, много харесвам. Например „Големите надежди“ на Дикенс – няколко пъти съм се връщал към нея и сигурно няма да е за последно. Повечето книги обаче – дори да са ми допаднали много – надали ще препрочета. Човешкият живот е твърде кратък, за да препрочиташ.

Страхотно е децата да надминат родителите си. Но може ли да бъде надминат геният?

Твърдо не! Моят баща е неповторим. Аз правя само онова, което ми е по силите.

Много ви благодарим, че отделихте време да отговорите на въпросите ни. Пожелаваме ви успех във всичко, най-вече с новия ви роман. С нетърпение очакваме да научим повече за него.

С Оуен Кинг разговаряха В. Прошкова и С. Иванова от издателство „Плеяда“.

Снимка на публикацията: Lucas Oleniuk/Toronto Star

[ + ]