Отлагах четенето на „Пържени зелени домати“ (изд. „Бард“) от Фани Флаг дълго време, защото все си намирах книги, които ми изглеждаха по-интересни. И наистина, в историята за провинциално градче с любопитното име Уисъл Стоп и неговите обитатели няма екшън, няма интрига, няма драматични разкрития. Това обаче съвсем не я прави скучна.
Ивлин Кауч е нещастна, самотна, депресирана и на средна възраст. Свекърва й е в старчески дом и Ивлин придружава съпруга си Ед при посещенията, но няма интерес да остава при майка му през цялото време. Вместо това случайно се запознава с друга старица от дома, госпожа Тредгуд, разговорите с която са толкова интересни, че Ивлин започва да очаква с нетърпение срещите им. Постепенно отношенията между двете прерастват от просто познанство в близко приятелство. Възрастната жена, чието малко име е Нини, открива в лицето на Ивлин искрено заинтересован слушател и я повежда назад във времето – до 20-те и 30-те години на ХХ век, когато младата Нини Тредгуд живее в малко провинциално градче в Алабама, наречено Уисъл Стоп.
Спомените на госпожа Тредгуд рисуват пъстра и многопластова картина на живота в Юга през онези времена. Сюжетът сам по себе си не е основният фокус на романа, затова е и трудно да се преразкаже накрато за какво става въпрос (имайте предвид, че дори и в дълбоката провинция на Алабама се случва по някое и друго убийство). Всъщност книгата пленява с героите си и със самия образ на Уисъл Стоп като общност. Уисъл Стоп е като много други малки градчета, дори и у нас, където има по един магазин от всеки вид и ако си уговорите среща в кафенето, няма нужда да уточнявате къде точно се намира то.
Централно място в историята за Уисъл Стоп и в спомените на Нини Тредгуд заемат Иджи и Рут – собствениците на единственото кафене в Уисъл Стоп, известно с изключително вкусните си пържени зелени домати. Самото заведение е опорна точка на живота в градчето, то е мястото, където се преплитат съдбите на всички жители. Иджи е по-активният образ, тя е енергична, интересна, забавна и обединява около себе си приятели и познати. Рут е по-тиха, нежна, спокойна, но също толкова силна и обаятелна като Иджи.
Покрай двете жени са въведени още много значими герои в историята, немалко от тях са чернокожи. Романът засяга социални теми като расизма, насилието, социалните норми и неравенства не само по времето на Иджи и Рут в провинциалния Уисъл Стоп през 30-те години, но и в живота на Ивлин половин век по-късно в развития Бирмингам.
Историята е разказана от различни гледни точки – от спомените на г-жа Тредгуд, през погледа на наблюдател в Уисъл Стоп, до седмичния бюлетин в местния вестник. Този подход създава динамика, но на места е объркващ и затруднява читателя да проследи хронологията на събитията. Освен това с напредването на действието героите стават все повече и повече и макар всички да са чаровни, перипетиите им невинаги са достатъчно интересни. Някои части са твърде детайлни и се проточват излишно дълго, за сметка на други, които имат повече потенциал и засягат персонажи, които познаваме по-добре.
Ако търсите напрегната атмосфера, силни усещания и неочаквани обрати, това със сигурност не е вашият роман. Ако обаче имате нужда от уютна книга, подходяща за хладна есенна вечер в компанията на голяма чаша чай, дайте шанс на „Пържени зелени домати“. Историята за приятелство, любов и топли човешки отношения с лекота сплотява читателя с голямото семейство на Уисъл Стоп и след последната страница оставя усещане за уют и лека носталгия по малкото градче във времена, когато всичко е по-простичко и по-истинско.
