fb
Големите

Особнякът Патрик Зюскинд

5 мин.
Parfumat

patrik ZuskindИма герои, които са толкава ужасни, че отвращението, което изпитваме към тях, започва някак неосъзнато да се превръща в извратено възхищение или по-точно почит. Истината е, че да вдъхнеш живот на един такъв герой е много по-трудно, отколкото да накараш читателите да обикнат добряка в книгата. А още по-гениално е да направиш този анти-герой толкова истински, че читателят да го вижда, да се опитва да го разбере и да го преследва през страниците с любопитството на дете, което знае, че върши нещо нередно, но просто не може да спре и да не го изживее.

Е, за мое щастие, а и на тези от вас, които са опиянени от такива герои, има автори като този, роден на днешната дата, за който ще ви разкажа сега. На 26 март 1949 година в градчето Амбах, разположено на Щарнбергското езеро в близост до Мюнхен, се ражда един от най-четените немски писатели. Името на този „велик скулптор на образи“ е Патрик Зюскинд.

Нетипичен като героите си, Зюскинд днес живее в Мюнхен, Париж и Монталийо, като стои на страна от литературната сцена в Германия и света. Той се е затворил в себе си и резервиран към останалия свят не дава нито интервюта, нито позволява снимки. В ексцентричността си стига дотам, че не участва дори в премиерите на собствените си книги. Той е един от тези творци, за които не е рядкост да отказват да приемат награди за литература или сценарии. Може би това е и причината за самия него да не се знае много. Книгите му обаче говорят достатъчно за него и за необятния му талант.

Все пак за него се знаят и някои суховати подробности, които пречупени през призмата на личността му, придобиват съвсем други нюанси. С баща и брат журналисти, Зюскинд познава добре аристократичните среди, а неговите интереси изглежда нямат граници. Той учи английски, испански, латински, гръцки, средновековна и модерна история, теология и политики. Въпреки очевидното му желание да опознава различни езици и аспекти на света, Зюскинд не завърша докрай никое от тези начинания. През 80-те той е сценарист в телевизията, а признанието под формата на награди не го блазни или ласкае, ако може да се съди по действията му.

Особняк. Това е думата, описваща него и не един и двама от героите му. Дали описва същество, убиец, чужд на човешкия свят или човешката личност, пресъздадена от един инструмент, или портиер, хванат в капана на самоцелната самота, Зюскинд го прави с всички средства, нужни да накарат читателя да онемее, оглушее и трепетно да разлиства страниците. Той е доказателство за това, че не е необходимо да пренасищаш историята с излишни герои. Понякога един персонаж е нужен, за да се проумеят парадоксите в живота.

ParfumatТака през 1980 година той пише своята първа пиеса „Контрабасът„, чийто първоначален замисъл е бил да бъде радио-пиеса. Тя го прави известен, като става най-играната постановка през следващите години и не само. Това е пиеса, която се поставя често на театралната сцена в цял свят, а България не прави изключение. (бел. ред. Постановката може да гледате на сцената на Народния театър „Иван Вазов“ с участието на Валентин Ганев.)

Пет години по-късно се появява и литературният шедьовър – романът „Парфюмът. Историята на един убиец„. Тази безупречно описана история е шокираща, скандална, нетипична и преди всичко сензитивна. Тя жъне огромен успех. Над 15 милиона екземпляра са продадени от нея. Превеждана е на поне 45 езика и любопитен факт е, че има превод дори на латински. Става роман на годината според множество класации, а в продължение на 9 години е хит в немските.

Следващата книга на Зюскинд, излязла през 1988 година, е „Гълъбът„. С нея талантът на немеца като умел писател зе затвърждава, а желанието на читателите да им поднесе още часове в компанията на анти-героите си, нараства.

Необикновената атмосфера, която създават историите му, трудно може да бъде описана с достойни думи. Не случайно единственият му роман, който са се опитали да екранизират, е „Парфюмът. Историята на един убиец„. Филмът, заснет през 2006 година, е добър, следващ сюжетната линия и събрал чудесни актьори, но въпреки това ефектът, които книгата поражда, не може да се достигне, въпреки че освен думите има и картина. Или може би точно картината пречи на думите, но не кои да е , а точните думи на Зюскинд да проникнат в съзнанието. За да усетите Зюскинд, да помиришете вонята, която се носи по улиците на Париж от ХVІІІ век или нежността на най-уникалния парфюм, създаван някога, да изострите всичките си сетива и въображение, трябва да вземете книгите му и да чете. Нищо повече. За останало Зюскинд се е погрижил.

Не пропускайте да прочетете ревютата на Дани Димчева за „Парфюмът. Историята на един убиец“ и „Гълъбът

Вижте и трейлъра към филма „Парфюмът“ по едноименния роман на Зюскинд:

https://www.youtube.com/watch?v=6NQsCG1NwYg

[ + ]