„Паула“ (изд. „Colibri“) е автобиографичната книга на Исабел Алиенде, която отлагам от много време, защото знаех как ще ми повлияе. Написана като роман-изповед към умиращата й дъщеря, тази история е не само трагична, но и някак вдъхваща надежда, че въпреки всичко, животът продължава. И съдейки по този на Алиенде, може да е страшно вълнуващ.
Досега не съм споделяла миналото си, то е последната ми градина, там, където дори най-напористият любовник не е прониквал. Вземи го, Паула, може да ти послужи, защото мисля, че твоето минало вече не съществува, изгуби се в този дълъг сън, а човек не може да съществува без минало.
Така започва изповедта на чилийската писателка, докато 28-годишната й дъщеря е в кома, с надеждата, че един ден ще го прочете и ще научи почти митичните истории около голямото си семейство. В тази чудна плетеница от магически реализъм, любов, духове, самота, вяра, насилие, диктатура и емигрантство, останах с чувството, че Алиенде е до мен и ми разказва спокойно и уверено за всичките си премеждия. А те са безкрайни! От травмата в детството й, през напускането на родината, до редицата любовни разочарования, ходът на действията е неравен и често малко щур, което е напълно разбираемо, предвид страстта на южноамериканската й кръв.
Действието се развива в Чили, Венецуела, САЩ, а главните действащи лица са майката на Алиенде – силна и любяща жена; доведеният й баща Рамон; Салвадор Алиенде – президент на Чили и братовчед на баща й (след преврата срещу него немалко проблеми се създават на роднините му, което е част от причините за решението й да напусне родината); баба Меме – мъдра и даващи съвети дори от отвъдното; по страници се появява и Пабло Неруда, с когото лично са се познавали.
Исбаел Алиенде
Терорът в Чили е като диктатурите в много други страни по това време – цензура, доноси, полицейски час, арести, страх, смърт без съд и присъда, абсолютен мрак и ужас в историята. Исабел Алиенде дълго време укрива врагове на режима, помага им да избягат в чужбина, събира пари и храна за тях, но това, естествено, я поставя в много опасна позиция, а и предвид връзката й със Салвадор Алиенде, е трън в очите на управляващите. Именно заплахите за живота й, а и на този на децата й, я тласка към решението да избяга надалеч и цели 17 години да е откъсната от корените си.
В това странстване ще срещне интересни мъже, ще смени професията си, ще открие писателската си дарба и сякаш всяко следващо изпитание ще я готви за онова най-страшното, за съдбата на Паула – интелигентната и състрадателна дъщеря, на която е отредено да стане затворник на тялото си. Какво е за една майка подобно нещастие мога само бегло да си представя, а силата й да не се пречупи или полудее, е отвъд възхищението. Много тежки страници има в книгата, но мъдрият глас на Алиенде и магическият реализъм придават на историята необичаен кураж и дух.
В дългите часове на тишина ме връхлитат спомени, всичко сякаш се е случило в един миг, като че ли целият ми живот представлява една-единствена неразбираема картина. Момиченцето и девойката, които бях, жената, която съм, старицата, която ще бъда, всички етапи са вода от един и същи извор. Такъв е животът ми — многолика и променлива фреска, която само аз мога да дешифрирам и която ми принадлежи като тайна. Умът подбира, преувеличава, изменя, събитията се изнизват като струйка дим, хората се забравят и накрая остава само пътят на душата, оскъдните моменти на духовно откровение. Не е интересно какво се е случвало с мен, а белезите, които са ме белязали и ме отличават.
За „Паула“ Алиенде казва, че сякаш е отворила артерия – така са извирали думите й. Пленяващо четиво, което няма как да ви остави безразлични!
Прочетете и ревютата ни за „Инес, моя душа“, „Любов“ и „Японският любовник“ (тук и тук).
