fb
Ревюта

„Японският любовник“ – уроци по история и страст

4 мин.

Японският любовник - Исабел АлиендеИма книги, които са толкова добре написани, че прожектират в главата ти сцени, живи образи и ти се струва, че чуваш гласовете на героите измежду страниците. „Японският любовник“ (изд. „Colibri“) е точно такъв роман – всяка дума отскача от мастилото и приема собствена форма, по начин, на който само Исабел Алиенде е способна…

Признавам, че първоначално подходих малко скептично, заради блудкавата корица и самото заглавие – и двете загатваха за захаросана любовна история, но както ще се убедите сами, истината е коренно различна.

Алиенде първоначално ни въвежда в дома за стари хора „Ларк Хаус“, за да ни запознае с Ирина, момиче от Молдова, което започва работа тук, защото обича да помага на по-възрастните и защото иска да избяга от нещо, което цял живот стои като сянка на рамото й. Измежду всички интересни и колоритни обитатели тя се сближава с Алма Беласко – аристократична на външен вид старица с леко студен характер, който постепенно ще се разтопи и разкрие.

В книгата има много пластове, различни държави, националности, десетилетия на промени и история. В един момент ще бъдете малката Алма от еврейско семейство в Полша, когато настъпва Втората световна война, после ще бъдете нейния възлюбен Ичимей и отблизо ще проследите интернирането на японците и живота им в лагерите, и някак плавно ще се завърнете в днешен Сан Франциско. Малко по-късно пак Алиенде отново ще ви капсулира в машина на времето, за да минете по стъпките на Ирина в Молдова и САЩ, и ужасяващите изпитания на съдбата, които са я направили недоверчива, плашлива и самотна.

Осемте десетилетия живот на Алма Беласко имат много за разказване – любовта й с японеца Ичимей пламва още в ранното им детство и не угасва дори в старините им, когато, колкото и странно да ви се струва, те изгарят все така от страст и нежност един към друг. Тялото може да се е променило, но духът и емоциите не са, и тленността никак не им пречи. Възхитителни са писмата, които двамата си разменят през годините и пълната им отдаденост един към друг, въпреки, а и именно заради невъзможността на тяхната любов.

Може би в наши дни това звучи нелепо, но наистина е имало период, когато брак между богата еврейка и беден градинар японец е бил не само немислим, но и забранен. Алма на няколко пъти казва, че това е добре, защото битовизмите биха убили страстта им. Затова извън брака, децата, кариерата и всички хора в живота им, тяхната връзка е нещо отделно и недокоснато от ежедневието. Двама души, които се отдават един на друг и никога не си омръзват…

Koйтo ĸaзвa, чe вceĸи oгън paнo или ĸъcнo yгacвa, гpeши: имa cтpacти, ĸoитo ca ĸaтo пoжap, дoĸaтo cъдбaтa нe гo зaдyши c eдин зaмax, нo дopи тoгaвa ocтaвaт нeyгacнaли въглeни, гoтoви дa плaмнaт c мaлĸo ĸиcлopoд.

Мисля, че освен за зашеметяващата любов, това е и роман за дързостта на младостта и умората на старостта, за неизбежната смърт, за историческите конфликти на миналия век и за безсмисленото страдание. Най-тежко ми беше да чета за интернирането на японците, за откъсването им от живота, който са градили, и за захвърлянето им в лагери и тоталното унижение, което им нанасят. В същото време „Японският любовник“ е и история за сенките на другия свят (но много деликатно и дискретно описани) и за привиденията, които ни дават знак… все пак Алиенде е типичен представител на магическия реализъм.

Самият Пабло Неруда казва на Алиенде: „Момиче, остави журналистиката, по-добре седни да пишеш художествена литература с тази развита фантазия, която притежаваш“. Ако сте чели поне един роман на чилийската писателка, ще се съгласите с думите на Неруда. Кой не би?

Не пропускайте и ревюто на Дици за романа. Още мнения за книги на Алиенде можете да намерите тук и тук.

[ + ]