„Не можеш да избягаш от това, което трябва да се случи.“
Из „Пет годишни времена“ от Валентина Мизийска
Намирам писането за взаимоотношенията между хората лесно и същевременно едно от най-сложните неща в литературата. Да напишеш роман, който да звучи правдоподобно, с герои, които са сякаш от плът и кръв, изисква познание, търпение и добър усет към детайла. Започнах да чета „Пет годишни времена“ именно заради това – никога не отказвам още една любовна история. А в този роман се преплитат цели четири.
Едно от нещата, които ми харесаха най-много в „Пет годишни времена“ (изд. Enthusiast), е именно подходът на Мизийска към разплитането на сюжетните линии. Започва през погледа на последния мъж, който се появява в живота на Стела, за да разгърне постепенно миналото ѝ заедно с всички партньори, които са изиграли важна роля в него. Всеки етап (мъж) от романа е озаглавен с име на сезон, а самата Стела се оказва онзи пети годишен сезон, неизменната нишка, която свързва толкова различни на пръв поглед мъже (музикант, художник, архитект и археолог), но обединени от лудата си обич по Стела.
Докато четях историите на Сава, Марко, Виктор и Александър, изпитвах онова най-искрено любопитство да разбера още, да разкрия истината за всеки, да повървя в техните обувки и да видя Стела през техните очи. И когато на финала авторката завъртя фокуса към Стела и разказа всичко от нейната гледна точка, се почувствах приятно изненадана и удовлетворена. Както пише проф. Боян Биолчев по повод книгата: „Гръбнакът на сюжета е перманентно очакване на изненада, за която не е подсказано“, и това наистина е вярно – тази обратна хронология обогатява въздействието на романа.
Коя всъщност е Стела? Мизийска леко и хладнокръвно ни разкрива детайли от живота на героинята – от първите трепети на всяка нейна нова любовна история до онези моменти на компромиси и предизвикателства, без които не може в една връзка. Стела е „фаталната“ жена, онази, която срещаш веднъж и преобръща всичко, макар тя самата често сама да не си дава сметка за омаята и последствията, които носи присъствието ѝ. Тя носи чар, магия и неустоимо привличане. Лесно е читателят да си представи момиче с такава харизма, защото авторката си е свършила добре работата. В много от описаните моменти можех да се поставя на мястото на героите и да припозная свои чувства в подобни ситуации, а изкуството като фон и онова деликатно присъствие на градската обстановка (независимо дали в родината, или друга държава) само допринасят за чудесната и достоверна атмосфера в романа.
„Пет годишни времена“ е роман, вдъхновен от песен, но преди всичко е вдъхновен от любовта. Това е история за невъзможните връзки, които ни променят и без чийто драматизъм не можем. Книга за душата и за усещането за уют, което двама души могат да дадат на себе си:
Усещането да оставиш вкъщи онзи, който вечерта се е погрижил за душата ти, и да си сигурна, че скоро пак ще го намериш там. Безценно.
Историята на Стела поставя и множество въпроси пред читателя, който се явява и наблюдател, и съдник на действията. Авторката умело ни кара да се замислим кое е позволено в любовта и кое не, на какво е готов човек, когато обича, както и дали хората сме способни да се променим, или сляпо следваме примера на собствените си родители, без дори да го осъзнаваме.
За мен „Пет годишни времена“ би се харесал еднакво и на двата пола. Очарована съм от стила и размаха на Мизийска и несъмнено ще прочета и дебютния ѝ роман „Трети шанс“, писан паралелно с този. Ако си търсите съвременен български роман с плътно изградени герои, житейски истории и динамичен сюжет, или пък имате нужда да си припомните чувството да обичаш безгранично, до болка, с всичките му последици в положителен и негативен аспект, то „Пет годишни времена“ е точната история за вас.
Можете да прочетете интервюто на Теди Рафаилова с Валентина Мизийска тук.
Още едно ревю за книгата можете да прочетете от Катерина Хапсали тук.
Романът „Пет годишни времена“ от Валентина Мизийска можете да купите с 5% отстъпка от Ozone.bg с код azcheta23q1.