Благой Иванов
Признай си – гледането на порнографски филми никога няма да ти омръзне. Ако обаче решиш, че ти е писнало от предсказуеми с(т)имулации на либидото, можеш да хвърлиш едно око на няколко имена. Те не играят във филмите на Андрю Блейк, но въпреки това могат да те възбудят.
Правилно си се досетил – виж тези петима автори и приеми, че еротиката е преди всичко в главата; ако някой ти я опише, ти ще си я представиш (еротиката де, не главата). И ще бъде по-велико от която и да е подвижна картинка. Защото в съзнанието ти тези неща винаги са съвършени.
Всички упоменати заглавия са издадени на български език, така че ако решиш да дадеш още един шанс на читателя в теб, след прочитането на този материал веднага се телепортирай в някоя библиотека или книжарница. А ако мацката на касата си струва, покани я на среща.
Едва ли има друго такова престъпно удоволствие. Ричард Леймън неслучайно е наричан “Стивън Кинг без съвест”, а предвид външния му вид, покойният автор на “Плът” и “В тъмните гори” надали се е радвал на особен интерес сред жените, особено в тинейджърските години. Затова докато го четеш, ще си помислиш, че си надникнал в тайния дневник на извратен психопат, който най-сетне е намерил начин да реализира адските си страсти – посредством писането. В легендарния сплатерпънк роман “Къщата на Звяра” никой не остава девствен и невинен – дори малките момиченца. Леймън просто обожава да се забавлява с най-големите социални и сексуални табута и го прави с брилянтно и увлекателно развит стил на писане. Така че дори крайните содомии и оргии те убеждават, че той е абсолютно вещ в писателския занаят. До последната точка. А “нормалните” му сцени на най-обикновен секс между мъж и жена ще накарат всеки пубер да открие тайните на онанизма веднага, щом затвори книгата.
Клайв Баркър
Роден е в Ливърпул. Гей. Художник. Писател. Сценарист на игри и филми. Режисьор. А ако трябва с една дума да го опишем, тя ще е: гений. Не заради изредените неща, а заради уникалния му талант. Творчеството на Клайв Баркър е доста обемно и разнородно, но за съжаление у нас са издадени шепа произведения, които изцяло отговарят на темата ни. Ще се съсредоточим върху едно от тях: в “Обречени на Ада” (новелата е екранизирана под заглавието “Хелрейзър”) демоните от Пъкъла ти идват на гости, за да тероризират (или забавляват?) плътта ти, но те не са нищо друго, освен метафора за собствените ни вътрешни демони, които понякога искаме да пуснем на свобода – поне в леглото. Въпреки сексуалната си принадлежност, Баркър не се отдава на каквито и да е ограничения в своите книги, но обикновено държи на няколко простички съставки: садизъм, мазохизъм, окултизъм и още много други “изми”, които ще посрамят душата, но ще разчупят гледната ти точка спрямо секса и патологиите му.
Ан Райс
Точно така. Ан Райс. Не онази комплексирана пикла, която превърна една от най-великите теми на хорър-литературата в лигав и безстилен нонсенс (да, Стефани Майър заслужава да бъде оплювана при всеки удобен случай), а жената, която даде на готическите кръвопийци нов живот с ренесансови пропорции. Името на Райс избухва още с дебюта й – “Интервю с вампир”, а уникалният й почерк доразвива вампирския свят с последвалите продължения, сред които “Вампирът Лестат” и “Царицата на прокълнатите”. Историите, които тя разказва, са пропити с окървавена поезия – могат да трогнат по-емоционалните от вас или да надървят по-загорелите. Ако си ценител обаче, най-силно впечатление ще ти направи атмосферата: ненатрапващо (метро)сексуална и ужасяващо въздействаща, с приковаващи и богати описания, с(т)илни персонажи и фин, приятно извратен фетишизъм.
Л. Рон Хабърд
Няма да нищим създадената от самия него скандална сциентология, нито ще обръщаме внимание на (иначе жестоките) жанрови класики “Воини на светлината”, “Бойно поле Европа” и “Към звездите”. Единственото, което те интересува в случая, е сатиричната декалогия “Мисия Земя”, издадена през 80-те години на миналия век в десет тома. В “Мисия Земя” Л. Рон Хабърд праща извънземни на Земята и ги потопява в пороци, цинизъм и мокри авантюри. Докато четеш поредицата, се срещаш със садомазохистични лесбийки, надарени инопланетяни-женомразци, палави проститутки, фригидни даскалки, танцьорки на кючек с неочаквана полова принадлежност и какво ли още не. Целият каймак на утайката е събран в едно, осмян с чар и описан с пестелива откъм детайли, но дяволски двусмислена и пиперлива еротика, като едновременно с това научната фантастика върви ръка за ръка с целия сексуален панаир. Наистина мъжко четиво.
Дийн Кунц
Авторът на световните бестселъри “Древният враг”, “Пазители” и “Сърцето ти принадлежи на мен” е женен от години за своята прекрасна Герда, на която посвещава по-голямата част от творчеството си. С други думи: Дийн Кунц е неспасяем романтик, отдал цялата си любов на една жена и сътворил около стотина произведения, вдъхновен от нейната ефирна осанка. В трилърите му кръвта, напрежението и заплетената фабула препускат като локомотив, но финалът обикновено е щастлив, а цялостният наратив – пресолен от сравнително наивни, но добродушни морални послания. Когато стане дума за секс обаче, Кунц не се свени – злодеите му често имат силен сексуален заряд, но мегаломанските им обсесии ги правят по-скоро асексуални. За сметка на това, героите и героините са описани и представени като модели от френско дефиле: красиви, страстни, привидно старомодни, но на практика разкрепостени.
Когато четеш сексуалните сцени на Кунц, обикновено си се представяш в светлината на идеализиран герой със стройно тяло, вибриращ нагон и убийствена красавица до себе си. Да, не е чак толкова мръснишко. Даже изобщо… но пак възбужда.
