Май за пръв път откакто създадох блога и сайта ще пропусна книга. Вече не си спомням за какво писах последно, а вероятно след това съм прочел нещо, което не си спомням като заглавие. Одъртявам… Или съм загубен… Ще ви разкажа за Пилето.
Пилето е младеж, който се побърква заради любовта си към птиците. По-точно към канарчетата, а най-конкретно – към канарката Перта. През последните години от съзнателния си живот той изучава птиците и се опитва да им подражава. Защо ли – заради най-голямата човешка мечта, откакто сме на земята… Летенето, разбира се!
Реалното действие в книгата се развива в лудница. Пилето си клечи в ъгъла на една килия, а другарят му Ал му говори и опитва да го върне към нормлното му състояние. Редуват се разказите на двамата, от което се получава един зашеметяващ диалогичен ефект, а действието се навързва все повече и повече към края на разказа. Иначе през цялото време се чудите защо аджеба е „изкудкудякал“ Пилето и какво му е на Ал, че е с вързана глава.
Кое е любимото ми в книгата на Уилям Уортън? Всъщност, темата е прекрасна – дали сънят ни наистина е сън или онова, което си мислим, че е истинският ни живот, всъщност не е част от сънищата. Ха сега, де. Понякога не ни се иска сънят да свършва, а често нещата, които се появяват там (вероятно плод на подсъзнанието), са продължение на ежедневието ни. Направо си е… Dream on!
