fb
БиблиотекаЗа книгите в книгитеОткъсиСпециални

Любовта към книгите – из „Санаториумът“ от Теодора Лилова

9 мин.

„Санаториумът“ от Теодора Лилова е дебют, който предизвика широк интерес още с публикуването си. За подобен успех винаги има ясна причина. В случая – книгата е трогателна, докосва с искреното си звучене, а фактът, че е написана по действителни събития кара читателя да съпреживее още по-лесно терзанията на героинята. Теодора е изпратена в морски санаториум „Слънчев бряг“ едва седемгодишна и ѝ се налага да се научи да се справя с всички предизвикателства на детството, но далеч от близките си. По време на дългия си престой там тя се научава да се намира утеха и опора в различни неща. Един от тези „спасителен пояси“ са книгите. Споделяме с вас частта от „Санаториумът“, посветена именно на тях.

 Любовта към книгите

Любовта ми към книгите датира отпреди санаториума. Преди да замина, те бяха основните ми приятели, начин за разтуха и развлечение. След като заминах, в добавка на приятелството ми дадоха и усещането за свобода и ми предложиха начин за бягство от действителността, без да се налага физическото ми отделяне от санаториума. Така книгите придобиха нов смисъл и ги заобичах още повече. Обичах новите светове, с които ме срещаха, героите, историите им, потапях се изцяло и живеех в друго измерение.

Спомням си, че като се научих да чета гладко и продължително, изчетох цялата библиотека на мама и татко, която не беше кой знае колко голяма, и преди да открия магията на публичните библиотеки, започнах да препрочитам заглавия. Любимите ми бяха „Робинзон Крузо“, „Граф Монте Кристо“, Елин Пелин и Йовков, Астрид Линдгрен, както и мистичната и романтична Лорна Дун. При всеки прочит откривах нещо ново, нещо, което в бързината да погълна книгата, бях изпуснала. Детайл, който ми беше убягнал. Картина, която си бях представила по друг начин при първото прочитане. Така си създадох навик, който ползвам и до днес с интересни и очаквани текстове – първо ги изчитам на един дъх заради основното послание и смисъл, след това ги прочитам още веднъж, бавно и с наслада, и обръщам внимание на детайлите. Ако текстът ми е много любим, следва трети прочит, при който правя интерпретации, поставям се на мястото на героите, съпреживявам и се потапям изцяло.

Не знам дали заради това, че и докато живеех при родителите си, и след като отидох в санаториума, нямах достатъчно книги и препрочитах, сега винаги имам поне 2-3 нови заглавия, които не съм чела и като започна да чета от тях, от резервите, както ги наричам, веднага тръгвам на лов за нови, за да не попадна в ситуация, в която нямам нищо за четене.

Библиотеката ми е огромна и всеки път, като вляза в книжарница, излизам с няколко нови попълнения, като задължително съм направила компромиси и за всяка закупена книга съм оставила поне още една за следващото посещение. Обичам и домовете на книгите и с удоволствие прекарвам часове там, разглеждам, опиянявам се от уханието на хартия и мастило, преоткривам стари любови и намирам нови автори. Обичам добре подредените книжарници, които са класифицирали книгите си по жанрове и можеш лесно да се ориентираш, заредени са и могат да предложат както класики, така и нови заглавия. Харесват ми и местата, които комбинират книжарница с кафене и шоколатерия и така удовлетворяват двете ми страсти – към шоколада и книгите.

Освен в книжарници пазарувам и онлайн, когато търся точно определено заглавие или нямам време за разходка навън и предпочитам доставка до дома, или авторът не е издаден на български и го купувам на английски. Повечето ми електронни покупки са на специализирана литература – психология и коучинг. Полезното при пазаруването онлайн е, че имам време да помисля, да прочета повече за книгата и автора и най-вече, че мога да се допитам до мнения на читатели. Да видя как са възприели книгата другите, дали им е помогнала, кое са намерили за най-интересно, кое им е помогнало в работата и кое се е оказало безполезно теоретизиране. Няма ги миризмата на хартия и вида на хилядите подредени книги, който гали окото, но пък избирам лесно, допитвам се до мнения и получавам книгите си до вратата.

Друга книжна особеност, получена вследствие пребиваването ми в санаториума, освен че винаги трябва да имам нови книги за четене, е, че не обичам да давам книги назаем. Там живеехме в такава среда, че всичко беше общо и трудно някой можеше да запази нещо само за себе си. Ако имаше такива предмети, те обикновено носеха сантиментална стойност, като златно сърчице висулка, подарено от мама, или снимка на малката сестричка с изрисуваната ù ръка отзад. Дрехите, тоалетните принадлежности, храната и книгите малко или много бяха за общо ползване. Разбира се, всеки си имаше четка за зъби, но ако на някого му потрябваше паста или тоалетна хартия – споделяхме. Ако някой беше гладен, а друг беше получил колет – споделяше. Ако имаш историята на Том Сойер и Хъкълбери Фин и си я прочел няколко пъти, а съседчето ти по легло няма нищо за четене – споделяш.

Такива бяха правилата на общото ни съществуване и те работеха за всички, но оставяха много малко за индивидуално ползване и радост. Аз обичах книгите си като одушевени приятели и не исках да ги споделям, но на фона на общото разбирателство нямах избор. Страдах, ако ми върнеха книгата не в същото изрядно състояние, в което я бях дала, но нищо не можех да направя. Страдах, когато книгата не беше до мен, а я ползваше друго момиче. Страдах, че се налагаше да споделям преживяванията с героите, които смятах за лични.

И затова, когато вече не бях в санаториума и не бях длъжна да се съобразявам с неписаните правила на малкото ни общество, започнах открито да не обичам да давам книги назаем. Предпочитам да препоръчам книга, която ми е харесала, да я купя за приятел и да му я подаря, отколкото да му дам моето копие, на което всичко има сантиментална стойност – от мястото, в което съм го избрала и купила, до настроението, в което съм била, докато съм го чела, до изводите, които съм си направила, и отношенията, които съм изградила с героите и автора. Ако все пак обстоятелствата наложат да дам книга назаем, направо я подарявам и си купувам същата, която препрочитам и си създавам други спомени с новото издание.

Препрочитането и задълбочеността, която то неизменно възпитаваше у мен, както и последователността, която научих от Митова, култивираха още един подход към книгите и авторите им. Когато прочета книга и ми хареса, разучавам подробности за живота на автора – къде е живял, как е започнал да пише, има ли автобиографични нотки в романите му, какви са били любовите и страховете му. Така авторът ми става близък, започвам да търся и други негови произведения и постепенно изчитам всичко, което е излязло под перото или пишещата му машина.

Последователността и задълбочеността в четенето, които са ми предадени основно от Мито- ва, рядко са ме подвеждали. Когато научиш личната история на автора, откриваш интересни детайли в книгите, които по тънък начин се отнасят към нея и правят разказа завършен и цялостен. Когато се увлечеш по нечий стил на поднасяне на информация или подход към описанието на героя, е прекрасно да го получаваш отново и отново с всяка нова книга от същия автор. Когато се опияниш от руската душа, всеки ред, излязъл изпод ръката на Чехов, ти доставя истинска наслада.

Чета много, с удоволствие и страст. Освен художествена литература и любимите ми Уилям Уортън, Елин Пелин, Кундера и Хорхе Букай се увлякох и по психологията. Започнах, за да си обясня сънища, несигурности и реакции, които смътно подозирах, че са свързани с преживяванията ми в санаториума. Започнах с Фройд и Юнг, теориите за съзнанието и подсъзнанието, егото и колективното несъзнавано. Стана ми интересно. Обсъждах със сестра ми, която завърши психология в Университета, и заедно стигахме до важни прозрения и заключения както за моя опит със санаториума, така и за нейния. За влиянието на преживяванията ни там върху сегашните ни животи, върху изборите, които сме правили и правим, върху хората, с които общуваме, и случките, които привличаме. Успяхме да си обясним реакции и завършеци и продължих да се задълбочавам – прочетох антология с всички по-важни имена и теории в тази сфера, поръчах си издания на Фройд за сънищата, неиздавани на български, прочетох какво има да каже Адлер по темата, както и Фриц Пърлс за гещалт-терапията.

Така преживяванията ми в санаториума и отраженията им върху живота ми отключиха и подхраниха интереса ми към психологията, създадоха странни навици, свързани с книгите и авторите им, от които черпя вдъхновение и на които се наслаждавам ежедневно, и продължават да развиват любовта ми към писаното слово, хартията и мастилото.

Снимка на публикацията: Михаела Едрева-Вълкарева

Можете да поръчате „Санаториумът“ от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta20.

Прочетете ревюто на Цветомила тук.

А откъс от книгата – тук. Интервю с авторката ще намерите на този линк.

Повече за книгата може да прочетете в нейния сайт.

[ + ]