През 1952 г. шестнайсетгодишната Алис Куин, която мечтае да стане писателка, изпраща писмо на Т. С. Елиът – по онова време вече Нобелов лауреат и еднo от най-известните литературни имена в света. Момичето се надява, че гениалният поет ще отговори на въпросите ѝ за творческия процес, какво се изисква от един автор и как той самият е развил уменията си.
Елиът рядко отговаря на писма от читатели, но нещо в чистосърдечните запитвания на младата жена го трогва. Представяме ви писмото му, публикувано в Brain Pickings, в което той изразява искрените си размисли за писането и учението.
Скъпа госпожице Алис Куин,
Не отговарям често на писма, защото съм твърде зает, но Вашето ми хареса и се радвам, че посещавате католическо училище.
Не мога да Ви кажа как да се концентрирате, защото цял живот се опитвам да се науча да го правя. Има духовни упражнения за концентрация, но не бих учил другите на това, което сам се опитвам да усвоя. Знам единствено, че ако Ви е достатъчно интересно и наистина Ви е грижа, тогава ще се съсредоточите. Никой обаче не може да Ви каже как да започнете да пишете. Единствената добра причина човек да пише е, че има потребност да пише. Задавате ми седем въпроса. Няма конкретно събитие от детството, която да отприщва писането у човека: без съмнение става дума за множество „събития“ и други причини. Това остава мистерия.
Съветът ми към „начинаещите писатели“ е: първоначално не пишете за никого другиго, освен за себе си. Няма значение колко много или малко университети е посещавал човек, от значение е какво научава, било то в университета или сам по себе си. Мисля, че любимото ми есе е моето за Данте, не защото знам кой знае какво за Данте, а защото много ми хареса това, което бях написал за него. „Пустата земя“ е най-известната ми творба и вероятно ще бъде запомнена като най-важната, но не ми е любимата.
С любопитство прочетох твърдението на Куниц и Хейкрафт, че предпочитам да се асоциирам с благордници и църковни сановници, но всъщност бих искал да опозная всякакви личности, включително благородниците и сановниците. Също така бих искал да опозная полицаите, водопроводчиците и хората.
Не е нужно човек да познава дадена тема особено добре, за да я преподава: трябва да знае как да преподава всичко. Посещавах много добро училище (което вече не съществува) в Сейнт Луис, Мисури, където учех латински, гръцки, френски и математика за начално ниво. Това са водещите предмети, които си заслужава да се изучават в клас, и се радвам, че ми ги преподаваха добре, вместо да ми се налага да уча за Т. С. Елиът. В университета следвах твърде много дисциплини и не усвоих нито една. Ако учите латински, гръцки, френски и математика, както и основите на християнската вяра, това е правилното начало.
Харесва ми да живея в Лондон, защото е моят град и там съм по-щастлив от където и да било другаде.
С най-добри пожелания,
Т. С. Елиът
Превод: Габриела Кожухарова
Снимка на публикацията: Brain Pickings
