fb

"Аз чета" стана на 14 години.  Какви са нашите подаръци, виж тук!

ИнтервютаНовини

Поетичен блиц: Надежда Радулова за конкурса „Иван Николов“ 2014

4 Mins read
nagrada ivan nikolov

„..наградата улавя поетичния пулс на времето“
Здравко  Дечев

Наградата за поезия „Иван Николов”, учредена от ИК „Жанет 45” през 1994 г., навлезе в своето двадесето юбилейно издание. Дебатите и борбата между поетите е сериозна и оспорвана. В конкурса участват книги, излезли от печат в периода 30 септември 2013 – 30 септември 2014. Няколко дни преди крайния срок за изпращане на книги – 10 ноември 2014, „Аз чета“ ще ви запознае с членовете на тазгодишното жури.
Краткият исторически поглед показва, че всяка година те  са различни личности от хуманитарната сфера и утвърдени писатели. Тази година това са Дарин Тенев (СУ „Св. Климент Охридски“), Здравко Дечев (ПУ „Паисий Хилендарски“), Надежда Радулова (носител на наградата „Иван Николов”, 2000 г.). Жаждата ми да науча повече за подхода на избор на поетична книга в тазгодишното издание на конкурса, предизвика няколко въпроса, отправени едновременно и към тримата членове на журито. Ето и техните отговори.

Nadejda_Radulova_by_Svoboda_Tzekova_Надежда Радулова

Надежда Радулова е родена през 1975 г. През 1999 г. завършва българска и английска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. През 2001 г. защитава степента магистър по философия към Централноевропейски университет, Будапеща, и The Open University, Лондон. Академичните й интереси се свързват със сравнителното литературознание (Comparative literature) и пол/родовите изследвания (Gender studies). Автор е на стихосбирките „Онемяло име“ (1997), „Алби“ (2000), „Памук, стъкло и електричество“ (2004).

Лесно ли се приема поканата да сте член на жури на национална награда за поезия?
Не. Влизането в такава роля означава да настроиш читателския си вкус и навик към някакъв регламент, както и към четенето в група (в случая с още двама души със собствени литературни вкусове). Освен това, излъчването на финалисти и победител във всеки един конкурс неминуемо зависи от нивото на кандидатстващите работи. От опит знам, че това може да бъде както вдъхновяващо, така  и разочароващо преживяване.

Как се изработва критерий за оценяване на поезия? Какъв е Вашият?
С много четене на/за поезия. Поетическият текст извършва сериозна, дълбока работа с езика, и то по неговите граници. Той е езикът в сюблимната му точка, в кипенето, в топенето, в изпаряването, в прехода между език и неезик. Именно заради това, поетическият текст не може да е лесно направен, макар понякога за неопитното око да изглежда точно така. Истинският читател обаче прекрасно различава добрата поезия от сръчното стихоплетене.

Има/ имате ли очаквания към съвременната българска поезия?
Като читател естествено имам очаквания към съвременната поезия изобщо, не само към българската… За разлика от съвременната проза, поезията като че ли е малко по-защитена от „модите“ и конюнктурата в бранша, тъй като създаването й не е в пряка зависимост от пазара – тиражи, продажби, награди, медийно представяне и пр. Затова пък поезията е изложена на други рискове – например тенденцията да се пише „преводимо“, „универсално“. С риск да звуча недемократично – очаквам трудно конвертируеми текстове, текстове, които изграждат умни читатели

Вълнувате ли се кои са читателите на поезия, как я възприемат?
Не се вълнувам… Но се надявам поне част от тях да са умни и подготвени, защото четенето на поезия не е наивно преживяване за запълване на свободното време.

Кое е най-трудно при избора на финалиста?
Още не знам… Вероятно да се постигне първо сблъсък, а после точка на съгласие между членовете на журито.

На финала, почти (нe) на шега: Защо четете поезия?
Пак ще повторя – защото е дълбок и екстремен опит по границите на езика.

Очаквайте утре отговорите на Здравко Дечев. Номинираните за наградата ще бъдат ясни на 1 декември. Те ще участват в рецитали в Пловдив (4 декември, 18.00 ч., Културен център на Радио Пловдив) и София (11 декември, 17.00 ч., НДК, Панаир на книгата), а самата награда ще бъде връчена на 17 декември в София.