Антиутопията в литература и киното набира все по-голяма популярност. Залива ни вълна от книги и филми за държави с брутално управление, в които човешкото е сведено до минимум, за безскрупулни олигарси, за екологични катастрофи, за свеждането на живота до безмилостна борба за оцеляване. Според канадската писателка и журналистка Наоми Клайн модата на утопичното и апокалиптичното е тревожен сигнал за бъдещето ни.
В интервю за токшоуто Geek’s Guide to the Galaxy, което публикуваме със съкращения, тя заявява, че екологичния колапс на нашата планета е почти неизбежен, но че обикновения човек трябва да осъзнае важността си, да предизвика промяната, която е необходима, за да защити планетата, която бавно (или не толкова) разрушаваме.
“Изглежда по-лесно и по-реалистична да се затъмни слънцето, отколкото всеки дом в САЩ да ползва алтернативни източници на енергия. А това говори много за нас.”, казва Клайн.
“Младите хора имат ключова роля в разрешаването на този проблем. Те трябва да не позволяват да бъдат заблудени, защото те ще трябва да се правят в най-лошите последствия от глобалното затопляне. А когато младите се борят за вярната, благородната кауза – това е вдъхновяващо.”, допълва тя.
Как богатите се подготвят за промените в климата:
“Има много примери за това как мегакомпаниите се готвят за климатичните промени. Петролните гиганти, които финансират отричането на климатичните промени, например, правят едновременни проучвания на алтернативни начини на добив на гориво. Арктическият лед се топи и явно те знаят… След урагана Санди и след Катрина големите предприемачи в Америка започнаха да предлагат “сигурност, безопасност и удобство” с имоти с собствени независими източници на енергия, топлина и вода.”
За връзката ни с природата:
“През 1700 г., когато въглищата се комерсиализират, човекът решава, че се е освободил от природата, че не трябва да се съобразява с нея. Решил, че ще бъде зависим от вятъра, слънцето или водата. И познайте! Това се оказва една голяма лъжа. Човекът не може да преодолее природата. Основният ни цивилизационен мит е разбит. Всъщност въглища, които са изгаряли през всичките тези години, са помогнали за засилването на парниковия ефект. Възобновяемите източници на енергия ни дават възможност да подновим диалога с природата. Ние трябва да мислим за това как максилално добре да използваме вятъра и слънцето, за да произвеждаме енергията, която ми е необходима. Ние сме зависими от природата.”
За научната фантастика:
“Бумът в Cli-fi* (climate fiction) литературата за мен е вълнуващ, но трябва да отбележа, че книгите с еколкогича тематика трябва да се разглеждат като предупреждение, а не просто като неизбежен факт. Определено човечеството има нужда да се вземе в ръце, а не просто да констатирт и да се вайка.
Романът на Маргарет Атууд In the Year of the Flood (както и другите два от трилогията) е чудесен пример за история предупреждение, която трябва да задейстава червените ни лампички.
Аз съм голям фен на Урсула Ле Гуин – едни от малкото писатели фантасти, които пишат наистина стойностни антиутопии. Тази година тя получи награда National book award за цялостен принос, а речта й беше силно въздействаща. Тя говори за нещо особено важно, за необходимостта да “чуваме гласовете на писатели, които могат да виждат алтернативи на сегашния ни живот и могат да поглеждат извън нашето покосено от страх общество и неговите натрапчиви технологии.”
* художествена литература с основна тема глобалното затопляне и климатичните промени
