fb
Ревюта

Тайно женско общество рисува „Портрет на една конспирация“

4 мин.

В света на „Портрет на една конспирация“ (изд. „Кръгозор“) се гмурнах без никакви очаквания. Не бях чела нищо от Дона Русо Морин, анотацията ме остави неутрална и липсата на предварителна нагласа ми позволи напълно да се отдам на книгата, което не ми се беше случвало отдавна.

След като дълги години Медичите и Паците се борят за надмощие в политическия живот на Италия, по време на Великденската литургия заговорниците нанасят своя пагубен удар и убиват Джулиано ди Медичи. В същия момент в другия край на Флоренция Лапача Кавалканти бяга от собствения си дворец, а една картина е открадната от Палацо дела Синьория. По-късно се оказва, че въпросната картина, чийто автор остава неизвестен, е изобразявала заговорниците. Единствените, които могат да възстановят картината, са шест жени, принудени да крият таланта си. На помощ им се притича великият Леонардо да Винчи.

Много лесно се потопих в ренесансовата Флоренция и историите, които крие. Романът започва увлекателно и докато се усетя, вече бях прочела стотина страници и изживявах всичко заедно с героите.

Първият поглед, през който видях ренесансова Италия, бе този на Вивиана. По време на Великденската литургия тя се озовава в центъра на събитията и дори държи в ръцете си умиращият Джулиано ди Медичи. Вивиана е най-развитият персонаж, макар по мое мнение да не е най-интересният, тъй като олицетворява златната среда в тайното общество на шестте художнички. Не е нито най-младата, нито най-старата сред тях, а по отношение на социално положение също се нарежда в средата. Това обаче не означава, че няма своите проблеми – мъжът й не се държи никак добре с нея, а синовете й отдавна са я изоставили. В ключова героиня я превръщат решителността й и отдадеността й на изкуството. Разбира се, роднинската й връзка с Катерина – известна художничка по онова време, също е основен фактор.

Още във следващата глава се запознаваме и с Фиамета – надменната графиня, която сякаш няма нищо общо с другите художнички. Дори когато са в своето скрито студио, тя почти не общува с останалите, а при най-малката опасност е готова да се откаже. Определено не харесах образа й.

Дона Русо Морин (снимка: Flashlight Commentary)

Лапача е най-възрастната и макар да се появява за кратко, през цялото време се говори за нея. Тя е и основната причина останалите жени да се подложат на голямата опасност, която фалшифицирането на откраднатата картина крие.

Ролята на Натася е най-малка, а интригите в живота и се свеждат почти до нула. Брат й е този, който е подсигурил помещението за тайното студио, а тя самата наскоро се е сгодила и общо взето с това се изчерпва всичко, споменато за нея.

Матея също не ме впечатли с кой знае какво. Тя е най-младата и все още е неомъжена, а майка й не спира да й го напомня. Другите обаче не знаят, че тайно се среща със своя любим, с когото й е забранено да бъде. Различният социален статут е причина за невъзможната им любов – дилема, която е напълно нормална за Италия през Ренесанса.

Любимият ми образ безспорно е Изабета. Тя съществува точно на ръба между благородническия живот и този на простолюдието. Съпругът й е много болен, което я принуждава да работи в  кръчма срамна тайнакоято не може да позволи на другите да узнаят. Именно Изабета е тази, която разкрива на Леонардо да Винчи за тайното им начинание и дори леко хлътва по известния художник. Геният играе голяма роля в сюжета и успява да предизвика един-два скандала.

Ако трябва да обобщя, останах много приятно изненадана от „Портрет на една конспирация“. Особено ми харесаха италианските изрази, които бяха разпръснати тук-таме из страниците, както и живописните описания на Флоренция и околностите й, обрисувани от Дона Русо Морин. Определено препоръчвам книгата на почитателите на исторически, любовни или криминални романи, както и на всички останали читатели, осмелили се да опитат нещо ново. Гарантирам ви, че няма да останете разочаровани от тази красиво разказана мистерия.

[ + ]