fb
Ревюта

Магията на изкуството в „Последна любов“

3 мин.
Posledna lyuov - Uiliam Uortan

Posledna lyuov - Uiliam Uortan„-Мислиш ли, че някой от минувачите би забелязал, че съм сляпа, както си седя тук, Жак?

-Самият аз понякога не съм сигурен, Мирабел. Мисля, че ти чувстваш много повече от всеки друг. Всички сякаш са се затворили в себе си. Не виждам усмихнати лица около нас. Ние сме единствените.

-Вероятно по това ще познаят, че съм сляпа. И теб – че си художник.“

Уилям Уортън е изумителен. И не мисля, че съществува човек, който да е прочел негова книга и да не е реагирал на провокацията му. Първият му роман „Пилето“  е една от най-знаковите му творби заедно с  „Отбой в полунощ“, „Татко“ и „Франки Фърбо“. Аз обаче се спрях на един негов по-тих, не толкова известен, но вдъхновяващ роман – „Последна любов“.

„Последна любов“ (изд. „Рата“) разказва историята на един мъж, избягал от IBM и забързания живот на парите, за да открие себе си и да се отдаде на страстта си да рисува. Пред паметника на Дидро в Париж той среща сляпа възрастна дама, която живее в свой собствен свят и разговаря с гълъбите, смятайки, че те ще й разкрият повече за хората. Изкуството преплита съдбите на двамата герои и проницателната жена внася „свежест и мечтателност“ в картините на твореца, явявайки се като своеобразна муза за художника. Книгата проследява сближаването на двамата герои, споделянето на миналото и настоящето им сред магическите краски на изкуството. Изкуството да живееш и да виждаш, да преценяваш кои са важните неща в живота, които могат да те направят щастлив. И най-вече да бъдеш щастлив.

„Другите са слепи. Често изпитвам съжаление към хората, които живеят затворени в този свят, а не извън него като мен. Това е много трудно и жестоко за тях.”

Това споделя възрастната дама. Мотивът за слепотата и погледа върху света е многостранно развит. Идеята, че „понякога е най-добре да си сляп, за да виждаш нещата такива, каквито са и да не си заслепен от начина, по който изглеждат“ се прокрадва и настанява трайно в съзнанието на читателя.

Дали слепотата би могла да бъде ценна?

Художникът съзира в тялото на възрастната дама заключено младо момиче и заключва „Може би слепотата помага на хората да не остаряват твърде бързо…“

„Последна любов“ създава усещането, че сте в малка къщичка сред тишината на току що раззеленилата се гора. Спокойствието се слива със свежо вдъхновение, мъдър баланс и нежен порив за откриване на себе си. Това не е книга, пълна с действие. Това е книга, която вдъхновява, която поражда жажда за преосмисляне на собствените постъпки и възгледи.

Това е роман за любовта като спокойно пълноценно чувство, за умението да обичаш живота и да живееш с пламъка на творец. Това е книга за изкуството като самозаблуда, отдаденост, вдъхновение и изящна невинна обич.

Прочетете още ревюто на Алекс за „Пилето“ на Уилям Уортън.

За още романи на Уортън се разходете из „Книголандия“ – „Пилето“ и „Отбой в полунощ“

[ + ]