fb
Ревюта

„Познание за жена” в ума на пенсиониран таен агент

5 мин.
poznanie-za-zhena

poznanie-za-zhenaЙоел вече бе взел решение, но не отговори веднага. Винаги правеше малка пауза, преди да отвърне и на най-простички въпроси, като „Как сте?” или „Нещо ново?”. Сякаш думите бяха лична собственост и не биваше човек да ги раздава с лека ръка.“

Срещата ми с Амос Оз, един от най-популярните израелски писатели, се случи преди повече от 7-8 години през негов превод в сп. „Съвременник”. Паметта ми подсказва, че е бил фрагмент от „Как да излекуваш фанатик” или интервю по повод фанатизма. Порази ме наблюдението на Оз, че всеки от нас носи фанатизма и може да стане запален фанатик. Например на тема хранене или как да е подреден домът му, или привързаността му към работата. Фанатизмът се проявява в момента, в който започнеш да убеждаваш другите, че твоята гледна точка е единствена и правилна. Впечатлих се от тънките наблюдения на Амос Оз и имах сериозни очаквания към романа „Познание за жена” (изд. „Милениум“, 2007). Дълго отлагах четенето му, защото не исках да чувам/чета повече за сложността на междуполовите взаимоотношения.

Лятото е време за поправки. Почивайки си от поетични книги, приготвяйки се за фестивал в Родопите, реших да взема точно тази книга с мен, ако има възможност да чета и на някой друг и да усетя що е то жена през мъжка гледна точка. „Познание за жена” е заглавие, което според моя прочит е наобратно: читателят през целия роман е в мъжкото съзнание и познанието не е разбиране на жената, а самопознание на мъжа.

Главният герой Йоел Равив е таен агент от Мосад, съпруг и баща на една дъщеря. Пътува из целия свят, колегите му го наричат „самоходния детектор на лъжата”. Сравняването с Джеймс Бонд тук би било неуместно: за целия си трудов стаж Йоел е стрелял само веднъж с пистолет и избягва всякакви гонения, препускания с коли, каскади – въобще всичко, познато ни от екшън или криминални филми. Йоел не обича дори криминални романи. Смята, че са неистинни и лъжливи. Той е агент, който получава дадена информация, проследява я, определя цената, проучва информатора и интересите, които стоят за продажбата.

Романът „Познание за жена” започва с наемането на къща от Йоел. Цитатът по-горе описва характера на странния агент, официално представящ се за държавен служител. Нещастен случай със съпругата му го връща вкъщи и Йоел взема решение да се пенсионира, разбирайте да се оттегли от тайните служби (никъде не са назовани явно), да наеме къща с двор и градина, в която се пренася с дъщеря си Нета, майка си и тъща си – последните две жени чудно се разбират.

През цялото читателско време съм в съзнанието и мислите на Йоел. Той си припомня живота с Иврия (жена му), кога за първи път се е появил „проблемът” на Нета, защо го наричат така, кратките им разговори, циганското лято на връщането на любовта в семейството, последвалото отчуждение или по-скоро дипломатически отношения. Учудващо малко разговарят, подхвърлят се реплики, без да има подразбиране. Семейство от светове, които не се познават и гледат да не си пречат, да не влизат в съприкосновение.

Amos Oz

Амос Оз

„Всички пазим едни и същи тайни“, повтаря си Йоел наследена от тъста си реплика. Мълчалив, в главата му се въртят едни и същи думи и ситуации. Поне три пъти се повтаря описанието на  първото му познанство с Иврия (красиво описана еротична сцена), също бягството на майка му от Румъния с кораб. Като крайъгълни камъни, които не позволяват разкриването на смисъла.

Йоел търси разковничето на всичко случващо се чрез наблюдение. Да улови кога точно, в кой момент се сменят сезоните, потъмнява небето, птиците тръгват на юг. Приема света като загадка, която ей сега ще се открие. Разбира се, усилията му не намират нито успех, нито утеха.

Очакването, че ще опознава съпругата си, след като я загубва, не се сбъдва. „Познание за жена” е книга за опознаване на мъжа, съпруга, бащата, след като вече няма пречка да бъде насаме със себе си. Убеждението, което остава в мен след този роман, е, че мисленето и разбирането на близките хора започва, когато се дистанцираш от техните изисквания. „Познание” в случая са хилядите въпроси, които си задава главният герой, умението да преглътнеш повторенията, фиксирани в паметта ти. Невъзможността да познаеш някого, дори себе си, е единственото сигурно нещо. Този роман не може да ме убеди, че след нечия смърт си даваш сметка какво е имало между вас и какъв е бил човекът. Иврия си остава неясна за Йоел и приживе, и в смъртта си.

„Познание за жена” на Амос Оз е роман за границите, които издигаме в общуването между нас, за подхвърлените думи, отекващи в главата ни с години, за сливането на минало и настояще и опита да ги разделим вътре, в ума си. Роман за детайлите, в които си даваме или отнемаме свобода, и които се проясняват едва след загуба. Преди това имаме очи само за рамките, в които добре се наместваме.

На финала да не пропусна да обърна внимание и на корицата на българското издание (худ. Михаил Танев) – благодатна за собствени интерпретации, за (не)прозрачността на тялото или тялото като вместилище на видимия свят.

[ + ]