През последните десетина години Райън Холидей се утвърди като един от най-харесваните автори на книги, посветени на стоицизма и приложението на тази философия в съвременния свят. И с право, защото той умее да синтезира огромно количество информация в текстове, които са едновременно достъпни, увлекателни и практически ориентирани, но също така се придържат и към философския характер на първоизточниците, върху които се опират.
„Прави каквото трябва“ (изд. „Сиела“, преводач: Мария Илиева) е третата книга от поредицата, в която Холидей представя четирите основни добродетели на стоицизма. След като ни запозна с добродетелите на смелостта и самоконтрола съответно в „Зовът на смелостта“ и „Силата на самоконтрола“, в „Прави каквото трябва“ авторът насочва вниманието ни към третата ключова добродетел, на която до голяма степен се крепи животът ни като социални същества – справедливостта.
В послеслова към книгата Холидей споделя:
„Макар да подозирам, че тази книга няма да бъде най-продаваната от поредицата книги, посветени на добродетелите, все пак, ако има една книга, която искам един ден децата ми да прочетат, това би било тази – тъй като я написах за тях под формата на нещо като морално завещание.“
Най-общо казано, „Прави каквото трябва“ е манифест за изграждане на един по-добър свят на базата на принципа, че всеки от нас има моралния дълг да се стреми да живее така, че да проявява своята по-светла страна, да дава добър пример чрез думите и действията си независимо от високата цена на този избор и да цени доброто заради самото него, а не заради признание или някаква облага. За разлика от юридическата концепция за справедливостта, която се основава на придържането на човек към определени закони, Холидей разглежда справедливостта като индивидуален избор, който всеки от нас прави (или не прави) всеки ден – без значение дали става дума за нещо тривиално като това да кажем на касиерката в магазина, че е пропуснала да маркира някоя от покупките ни, или за общественозначим акт като това да отстояваме правата на представителите на потискана малцинствена група. Защото придържането към справедливостта е единственият начин да живеем в мир със себе си и защото, както отбелязва Холидей, „да бъдеш добър, е най-смелото нещо в един циничен свят“.
Не знам какви са продажбите на „Прави каквото трябва“ в сравнение с останалите книги от поредицата за стоическите добродетели, но ми се струва, че тя може би е най-важната във времето, в което живеем – време, в което ежедневно ставаме свидетели на брутални случаи на несправедливост на различни нива, на прояви на ужасяваща безчовечност и остра липса на лидери, готови да признават грешките си, да носят отговорност за действията си и да се ръководят от съвестта си, а не от личния си интерес. Би било толкова хубаво посланията на Райън Холидей да достигнат до по-голяма част от българските политици, защото дефицитът на морал в родната политика ежедневно подкопава колективното ни битие.
За да ви помогна да придобиете по-ясна представа за книгата, отдолу ви предлагам подбрани от мен откъси от нея.
Правете добро навсякъде и по всяко време
Добротата е форма на щедрост, която винаги можем да си позволим.
Няма значение с колко пари разполагате, колко власт имате (или нямате), нищо не ви спира от това да бъдете щедри по един или друг начин. Как си? Имаш ли нужда от нещо? Добра работа. Благодаря ти. Тези изрази на щедрост не ви костват нищо.
Нищо не ви пречи още сега да бъдете щедри. Необятността на проблемите или нуждите на света не ви оневинява и не ви пречи да направите някаква малка крачка към това да ги решите, да направите нещо за някой, който страда заради тях.
Решението да се откажем от състезанията за власт и за пари за сметка на това да бъдем добри хора (или да приоритизираме едното пред другото) е решение, за което се изисква кураж. Но то се корени в справедливостта и прави света едно по-добро място. Добродетелта трябва да бъде наш компас, а доброто – наша цел.
Ще е нужна толкова работа, колкото за овладяването на всяка друга професия. Ще са нужни и жертви – ще бъде болезнено (в краткосрочен план) да станеш човекът, който искаш да бъдеш.
И хубавото на това да си добър, е, че можеш да бъдеш такъв, каквато и професия да практикуваш. Всъщност няма професия, в която това да не е впечатляващо, важно и наложително.
Нека просто се съсредоточим върху доброто, което можем да направим. Да забравим за заслугите и похвалите. Да забравим за благодарността. Нямаме нужда от нечие одобрение и признание. Правим добро, защото сме добри, всичко останало е излишно.
Бъдете светлина в свят, изпълнен с мрак
На хората не им е лесно. Нека да не допринасяме за чуждото бреме. Нека да се опитаме да облекчим другите, когато ни е по силите. Другите искат същите неща, които искаме и ние. Достойнство. Сигурност. Уважение. Свобода. Щастие.
Всички ние може да изглеждаме различно и да живеем по много различни начини, но не трябва да забравяме, че всички се чувстваме притиснати от времето, чувстваме се неадекватни или неуверени. Нека се отнасяме с хората подобаващо.
Нека направим каквото е по силите ни. Нека бъдем една малка светлина в свят, изпълнен с мрак.
Следвайте моралния си компас
Само защото всички останали постъпват по определен начин, не означава, че той е правилен. Само защото винаги се е постъпвало по този начин, не означава, че трябва да се съгласяваме с него. Само защото предложението изглежда безобидно и е направено без натиск, не означава, че не се опитват да ни корумпират, че не се опитват да объркат моралния ни компас.
Никой не казва, че трябва да бъдете светци. Просто се опитайте да не продавате себе си. Опитайте се да не бъдете „оцветени в пурпурно“, както си напомня Марк Аврелий, визирайки наметалото на императора и начина, по който изглежда, че постът променя хората, които го носят. Опитайте се да уважавате етиката си, задълженията си, съвестта си. Пазете се от сивите зони. Пазете се от фалшивите увещания тип „само този път“. Опитвайте се да избягвате изкушенията, опитвайте се да игнорирате онова, което другите около вас вършат. Опитвайте се поне да бъдете по-чисти от средностатистическия човек. По-чисти от хората преди нас. По-чисти, отколкото бяхте вчера.
Поемете своята отговорност
Няма справедливост без умението да признаваш грешките си и без да поемаш отговорност за действията си.
Фактът, че фразата „Просто си вършех работата“ е по-вероятно да служи като извинение за неетично поведение, отколкото като обяснение за нечий героизъм, говори немалко за света, в който живеем. Това е начин да се освободите от отговорност, докато в действителност цялата идея на някаква работа, на някакво задължение, е онова, което се изисква от вас.
Грижете се за другите
Грижете се за безопасността на хората. Бъдете на разположение. Проявявайте загриженост. Дръжте се като доверено лице. Дори юридически да не сте задължени да го правите, длъжни сте да се съизмервате със стандарт, по-висок от онзи, отъпкан от тълпата.
[В]секи път, когато някой решава да помогне на някого в нужда, всеки път, когато обществото се включи в проблем, който засяга само част от неговите членове, се засилват не само мускулите на сърцето, но се изграждат и нови. Тези мускули, този опит, тези развити инструменти, тези научени уроци, усвоени по време на някоя криза, се превръщат в активи и в собствен капитал, който един ден ще бъде полезен за вас и за някого, когото познавате.
Освен това изпращате и послание не само на хората, на които помагате – че са важни, че ви е грижа – но и на всички останали. Показвате зад кого заставате. Демонстрирате как изглежда справедливостта.
Като помагате на другите, помагате и на себе си не само защото всички сме част от това общо платно, наречено човечество, а и защото за правителство и общество, което знае как да помогне на една група, ще бъде по-малко вероятно да направи катастрофална грешка, когато трябва да помогне на някоя друга социална група – или на много други групи.
Когато проявявате безразличие, вие вредите и на себе си… но докато си дадете сметка, ще бъде твърде късно.
Заловете се за работа
Политиката, изграждането на нещо, осъществяването на идеи – това си е мръсна работа. Не бива да чакаме да се появят перфектните хора, нито самите ние да се преструваме на непокварени. Вършенето на добро в този свят не е лесно. Няма как да се случи без отпор и пречки. Може да ругаем. Може да се отчайваме. Може да обвиняваме. Или можем да се заловим за работа.
Изберете пътя на милосърдието
Прошката не е мъченичество – тя е вид завоевание, извисяване над противника, над ситуацията и над самите себе си.
Нищо не разгневява злото така, както прошката. Нищо не притъпява омразата така, както липсата на гневна реакция.
Затова нека се въоръжим с милосърдие, заради самите себе си и заради света.
Автор: Даниел Пенев
Поръчай книгата „Прави каквото трябва“ от Ozone.bg
