За пръв забелязах „Нищо за губене“ на витрината на една книжарница в края на май и се изненадах, че не съм чул нищо за излизането ѝ. Джонатан Ангелов приветливо ми се усмихваше от корицата и аз едвам дочаках да се прибера, за да я започна веднага (книгата е издадена на български от „Книгомания“ с превода на Божидар Александров).
Провокира ме чистото любопитство към специалното допълнение на българското издание, в което Джони Французина разказва своята история. И няколко часа трябваше да се насиля, за да се откъсна от искрената човешка драма на щастливото нещастно дете, за което бях чувал бегло през годините – един от най-успешните френски предприемачи, но от български произход, съосновател на технологичния „еднорог“ Aircall и инвеститор в недвижими имоти и редица други бизнес начинания.
И някак още от самото начало си казах „Не, това няма как да е обичайната бизнес автобиография с познатите добре полирани история за митичното раждане на някой стартъп“. И все пак… Останах приятно изненадан от изключително откровения, дълбоко човешки и докосващ разказ за устойчивостта, прошката и силата да превърнеш пълната липса на ресурси в най-голямото си предимство.
Тук е мястото да отдам специално и заслужено признание на журналистката Деси Минчева – на нея дължим ексклузивното интервю и архивните кадри, които правят книгата толкова специална.
И така, кой е Джонатан Ангелов?
За широката публика той е бизнес магнат, съосновал технологичната компания за облачна телефония – Aircall, оценена на над 1 милиард долара и привлякла над $220 милиона инвестиции, както и co-founder на имотния инвестиционен фонд Aguesseau Capital. Зад този бляскав профил обаче се крие една съдба, която звучи почти като филмов сценарий.
Джонатан е син на майка имигрантка от България. Детството му не преминава в лукс, а в строгата дисциплина и ограниченията на социални домове и приемни семейства във Франция, от една страна – и летата на село в България, където по собствени думи – живее „луд живот“ – познат на всеки от нас, имал щастието да има безметежни селски лета: цял ден с колелото, ядеш, каквото си отмъкнеш и правиш каквото си искаш, колкото искаш, докато искаш…
Ако има нещо общо между двата свята на Джони, това е вечният недоимък. Израснал без баща, с вечните финансови проблеми на майка си, той много рано разбира, че ако иска да постигне нещо, няма на кого да разчита наготово. Дори собствената му майка най-често му казва „Оправяй се сам.“
И Джони се оправя сам
На едва 19 години, докато повечето му връстници мислят за студентски партита, току-що пълнолетният Джонатан тегли студентски заем, за да купи първата си таванска стая в Париж. Сам прави ремонта, превръща я в имот под наем и започва да печели пари от това още преди да завърши висшето си образование, вече притежава над 10 имота.
Както казва самият той в книгата:
„Когато започваш от нулата, ти нямаш какво да губиш. Липсата на предпазна мрежа е колкото трудност, толкова и твоята най-голяма суперсила, защото те кара да действаш без страх.“
За кого е книгата?
Бих се радвал тази книга да бъде прочетена от млади хора, ученици. Въпреки че е пълна с конкретни бизнес казуси, „Нищо за губене“ не е книга по предприемачество, а за живота като цяло – в модерната епоха. Едва ли бих я определил чак като „житейски наръчник“ – както я бяха описали в друго ревю. Нито пък е практическо ръководство за изграждане на устойчиво мислене и продуктивни нагласи. Макар че ще откриете и тези неща в нея.
Вярвам, че книгата би била най-полезна за:
- Хора, които стартират от нулата: Всеки, който усеща, че няма начален капитал, сродни връзки или привилегирован старт в живота, но носи в себе си глад за промяна.
- Млади предприемачи и инвеститори: Книгата дава изключително практични уроци и идеи за управление на първите инвестиции в недвижими имоти, преговори с инвеститори и реалностите при скалирането на международен технологичен бизнес.
- Хора, търсещи личностно развитие: За разлика от теориите за пасивно визуализиране на успеха и молби към Вселената, книгата на Ангелов би допаднала на хората, които вярват в дисциплината, вниманието към детайла и поемането на отговорност за собствения си път.
Какво ми хареса?
Най-много ме впечатли градивната и позитивна енергия на Джонатан. Много хора, преминали през подобно тежко детство, изграждат кариерата си върху нагласи като „Аз сега ще ви покажа“ или „Ще ви го върна с лихвите!“ – макар че има и такава сцена, с доставката на пиците, но тя е по-скоро изключението в миг на отчаяние и безнадеждност.
В историята на Джонатан обаче липсва „мрънкането“. Да, било е трудно. Да, било е несправедливо. Да, било е непонятно за едно хлапе. Но тонът му е директен, но някак мек и изпълнен с благодарност – а поне за мен това е голямо предимство пред агресивните “You can do it” проповеди от подобни американски книги.
Моите любими неща:
Научи се да мислиш и си отделяй достатъчно време за това: Когато толкова много книги, видеа и подкасти те насърчаваш да действаш непрекъснато, глътка свеж въздух е да чуеш „Имаш ли време за мислене, няма страшно – идеите ще дойдат!“.
Дисциплина и любопитство: „Има ли проблем, значи има и решение“, обича да казва Джонатан. И можеш да го намериш, а успехът идва не от лесното, а от постоянството и решителността. Както споделя той за философията си на управление:
„Бизнесът не е въпрос на късмет, а на съчетание между любопитство, непримиримост и способността да останеш стъпил на земята, когато всички около теб губят равновесие.“
Когато си на върха, си най-уязвим: Тогава си най-изложен и забравяш за заплахите, ставаш малко арогантен и подценяваш някои съвсем реални проблеми – какъвто е казусът с качеството при Aircall.
Още нещо – книгата се чете лесно и причината е начинът, по който Джони Ангелов описва своите бизнес приключения – например за прехода от имоти към технологии или за преминаването през трудните рундове на финансиране в Aircall, съмненията в екипа и борбата за всеки клиент – всичко това е написано в лек, почти подкаст стил, който се чете на един дъх.
Какво не ми хареса?
Както при повечето книги, написани от топ предприемачи, и тук имам известен проблем с перспективата „Щом аз успях, всеки може“. Да, историята на Ангелов е вдъхновяваща. Но системата, чрез която той успява с имотите, работи във Франция, но не би могла да работи в България чисто административно.
От друга страна, всеки би могъл да основе технологична компания от нулата, както го правят Джони и приятелите му. Но не всеки би имал психологическата устойчивост или органичния търговски устрем и хладнокръвие, които помагат в най-важните, първи стъпки, а в книгата донякъде изглеждат като даденост.
Но, отново, хора – това са дребни неща, а книгата като цяло си заслужава да й отделите време във все по-хладните есенни вечери. Ще ви хареса и ще ви зареди с оптимизъм, особено ако сте на прага на ново начало. И може би точно сега се нуждаете да прочетете думи като тези:
„Когато разбереш, че най-лошото, което може да ти се случи, е да се върнеш там, откъдето си тръгнал – а ти вече знаеш как се оцелява там – страхът от провал einfach изчезва“.
Вярвам, че биха вдъхновили всеки, който се колебае да направи следващата крачка, затиснат от фалшивата сигурност на комфортната си зона или предубеждения като „Няма как да стане“.
Така че дайте шанс на „Нищо за губене“. Може и да ви стане любима книга, но има силен емоционален и ценностен подтекст. А и вярвам, че имаме нужда от повече истории като тази на момчето от социалните домове, което не просто успява да влезе в списъка на най-успешните млади инвеститори, но го прави с запазено любопитство, човечност и уважение към извървения път.
Книгата ще намерите в Ozone.bg.
Прочетете още от „Лидерска библиотека с Росен Рашков“:
Лидерска библиотека с Росен Рашков: Философията на Арнолд в „Бъди полезен“
Лидерска библиотека с Росен Рашков: „По-добри от вчера“ с Димитър Димитров
Двигателят е счупен, не го форсирайте!
Иновации без формула: на какво Леонардо може да научи съвременните лидери?
Лидерска библиотека с Росен Рашков: „От бариста до милиардер“ с Андрю Уилкинсън
Лидерска библиотека с Росен Рашков: Визионерът и чипът, който промени всичко
Лидерска библиотека с Росен Рашков: От апатия към вдъхновение с Патрик Ленсиони
Лидерска библиотека с Росен Рашков: Културата на Netflix: Без правила или с нови правила?
Лидерска библиотека с Росен Рашков: „Тим Кук“ от Лиандър Кейни
Лидерска библиотека с Росен Рашков: „Петте кръга“ от Александър Кръстев
Лидерска библиотека с Росен Рашков: „Коучинг навикът“ от Майкъл Бънгей Стейниър
Лидерска библиотека с Росен Рашков: „Изходен код“ от Бил Гейтс
Лидерска библиотека с Росен Рашков: „Дневникът на един изпълнителен директор“ от Стивън Бартлет
