Преди няколко години слушах биографията на Арнолд в Storytel. Започнах я просто да видя как ще е, но останах приятно изненадан от откровения, много човешки разказ на Шварценегер. А като някой, който е пораснал с филмите му, за мен беше наистина ново да открия в колко различни житейски роли е постигнал успех.
снимка: Wikipedia
Да, ние го свързваме най-вече с огромните мускули на седемкратния Мистър Олимпия или Терминатор, който обещава „I’ll be back“. Знаем, че е бил губернатор на Калифорния и ръководи икономика, която е сред топ 10 в света. Но също така говорим за човек, който печели първия си милион от инвестиции в недвижими имоти ПРЕДИ да стане филмова суперзвезда. Говорим за пионер в сферата на зелената икономика и политиките, които целят да опазят околната среда.
А в последните няколко години, Арнолд добави още една роля към богатото си портфолио.
Той постепенно се превърна в глобален ментор и автор на бестселъри за личностно развитие с вече споменатата биография, а сега и с книгата си „Бъди полезен. Седем принципа за цял живот“ (изд. „Бард“, преводач Венцислав Божилов).
А тъй като и миналия месец в „Лидерска библиотека“ имахме ревю за подобна книга – и то от български автор – „По-добри от вчера“ на инж. Димитър Димитров, ще ми бъде интересно да ги сравня и да разбера дали „Бъди полезен“ е поредният клиширан наръчник за успех или притежава онази сурова, автентична стойност, която може да промени нечий живот. Но преди това…
Още малко за Арнолд
Той е олицетворение на идеята за „американската мечта“, но… Самият той изрично посочва в началото на седмата глава, че отказва да бъде наричан „self-made man“ (самосъздал се човек). Роден в бедно австрийско семейство в следвоенното село Тал, в дом без течаща вода и под строгия, често суров контрол на баща си (бивш полицай), Арнолд израства в среда на дефицит и тесни хоризонти. Но вместо да се пречупи, той си намира ясна визия: Да имаш представа за живота такъв, какъвто го искаш, както и план как да го осъществиш.
А неговата визия е за Америка.
Тогава бях на около десет. Тъкмо бях започнал да уча в Грац, големия град на изток от селото, в което бях израснал… Виждах изумителни неща за Америка навсякъде край мен. Гледах филми и предавания… Още тогава знаех, че това е мястото, на което трябва да бъда. Но какво ще правя там? Нямах никаква идея.
Постепенно, неговата визия се оформя около идеята за бодибилдинга, заради големите звезди от онова време – Рег Парк и Джо Уайдър, които Арнолд открива по кориците на списанията. И както казва той:
Моментално разбрах, че това беше моят път към Америка.
А седемте принципа, споделени в книгата, са в основата на удивителното му пътешествие, в коeто той покорява не само Америка, но и света, и се превръща в глобална поп икона.
За кого е книгата?
„Бъди полезен“ е пълна с лични истории, но не е автобиография. Тя е по-скоро наръчник и вярвам, че би бил полезен за всеки, който се чувства изгубен в шума на съвременния свят – независимо дали е неуверен тийнейджър или човек на средна възраст, който се опитва да намери нов смисъл за себе си.
Вярвам, че книгата би била най-полезна за:
- Хора на кръстопът: Тези, които усещат, че са заседнали в кариера или начин на живот, които не ги удовлетворяват, и имат нужда от подтик за действие.
- Млади професионалисти и лидери: Книгата дава на работещи уроци за комуникация, устойчивост и изграждане на визия.
- Фенове на Арнолд: Всеки, който иска да надникне зад кулисите на неговите успехи и провали.
- Търсачи на практично личностно развитие: За разлика от модерните теории за космически енергии и пасивното отправяне на желания към Вселената, книгата на Арнолд е за хората, които вярват в здравата работна етика и реалните действия.
Какво ми хареса?
Според мен най-силното качество на „Бъди полезен“ е нейната искреност и прагматизъм. Гласът в на Арнолд в нея бе продължението на гласа от автобиографията му, честно, с малко добронамерена ирония, със силни думи тук-там. А в морето от литература за самопомощ, която често звучи твърде позитивно, гласът на Арнолд се отличава със своята прямота.
Той не си губи времето да напудря историите си, а оформя своите житейски принципи до седем прости, но мощни послания:
- Създай си ясна визия
- Никога не мисли на дребно
- Скъсай си задника от работа
- Продавай, продавай, продавай!
- Превключи скоростите
- Затвори си устата, отвори си ума
- Строши огледалата
От седемте на мен най-силно впечатление ми направи концепцията за визията. Прямотата на Арнолд действа отрезвяващо: хората често се чувстват изгубени не защото нямат избор, а защото отказват да поемат отговорност за изборите, които вече са направили. Лично аз си взех идеи и от „Скъсай си задника от работа“ и „Продавай, продавай, продавай“. Също така, ценна ми беше идеята как нищо не те спира да превърнеш целия свят в своя класна стая.
И да, искам да отбележа стила на писане. Книгата звучи точно така, както Арнолд говори. Лека самоирония или дружески хумор, енергично и без излишни увъртания. Чете се бързо, но оставя дълготраен отпечатък.
https://www.flickr.com/photos/juntainforma/54816986722/, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=195298706
Какво не ми хареса?
Както в много други книги, и тук имам проблем с перспективата „Щом аз съм успял, и вие ще успеете“. Да, и аз вярвам отчасти в нея, но… Сякаш на места ми беше твърде едностранчива и липсваше емпатията към житейските и физическите ограничения, пред които се изправят обикновените хора в наши дни. Мисля, че и Арнолд го усеща, защото към края признава „За някой като мен с целия ми житейски опит и ресурси е лесно да седи и да ви казва…“
Да, никой не е вдигал тежестите вместо него. Никой не е инвестирал петте часа (за тях след малко), но и че икономиката и светът през 70-те години са били различно време за живот, е нещо, което да отчетем.
Да прочета в книгата, че „всички имаме 24 часа в денонощието“ и че „той самият никога не се уморява“, на мен като човек с толкова много неща понякога, ми прозвуча твърде претенциозно.
За самотна майка, работеща на две места, или за мениджър, борещ се с изискванията на 24х7 корпоративна култура, съветът „просто работете по-здраво и спрете с оправданията“ би бил непрактичен и демотивиращ. Шварценегер рядко отчита факта, че неговият начален успех в бодибилдинга му е осигурил платформа и ресурси, каквито малцина притежават, а и той има спонсори, които при пристигането му в Америка поемат издръжката му, за да се фокусира той върху бодибилдинга.
И да, на места тонът на книгата ми напомняше агресивния маркетинг на американската hustle-култура, която аз лично не харесвам. Според мен, да превърнеш болката в единствен измерител на прогреса („No pain, no gain“) може и да е полезна концепция във фитнеса, но пренесена буквално в ежедневието, тя лесно може да доведе до бърнаут.
Любими моменти
Допадна ми концепцията „Да срежеш крачолите“, която дори използвах за основа на Linkedin статия. Но дори повече от това, моето нещо в книгата се оказа концепцията за петте часа, може би защото търся нещо подобно за себе си в момента. Арнолд казва:
Тренирах по пет часа на ден в продължение на петнайсет години… Когато приключих с бодибилдинга и се захванах с киното, използвах тези пет часа на ден за работа върху актьорските си умения… След това пренесох тази философия в политиката…
Ако сте чували за правилото на десетте хиляди часа, ето така се случва то: пет часа усилена работа всеки ден, ден след ден, по задачите, които водят към твоята визия. Дойде ми като важно напомняне, защото напоследък май позволих на твърде много неща да ме разсейват. И съм благодарен на Арнолд, че ми го припомни. Да, не мога да си позволя неговите пет часа на този етап от живота си, но 2-3 часа всеки ден, запазени за работа по моите мечти? О, да!
Заключение
Книгата има и силен емоционален подтекст.
Озаглавих книгата „Бъди полезен“, защото това е най-добрият съвет, който ми е давал баща ми, който се запечата в мозъка ми и остана там.
Вярвам, че много от вас, независимо дали сте фенове на Арнолд или не, биха си намерили по страниците думи и истории, които да се запечатат за дълго време в съзнанието ви.
За финал, бих искал да спомена и нещо друго, което според мен е важно – имаме хубава, стегната и замисляща и мотивираща книга. Слава богу, в нея няма сложни психологически анализи или напудрени общи приказки.
Прочетете я, ако се нуждаете от ясна посока и импулс, който да ви задвижи към нея.
И да, ако директния подход на Арнолд ви подразни, това може би не е вашата книга. Какво открих аз? Позитивната енергия и добронамереността на Арнолд. А в идеята да бъдем полезни видях важен ценностен компас, който ни помага да не изгубим себе си сред шума на света.
Книгата ще намерите в Ozone.bg.
Прочетете още от „Лидерска библиотека с Росен Рашков“:
Лидерска библиотека с Росен Рашков: „По-добри от вчера“ с Димитър Димитров
Двигателят е счупен, не го форсирайте!
Иновации без формула: на какво Леонардо може да научи съвременните лидери?
Лидерска библиотека с Росен Рашков: „От бариста до милиардер“ с Андрю Уилкинсън
Лидерска библиотека с Росен Рашков: Визионерът и чипът, който промени всичко
Лидерска библиотека с Росен Рашков: От апатия към вдъхновение с Патрик Ленсиони
Лидерска библиотека с Росен Рашков: Културата на Netflix: Без правила или с нови правила?
Лидерска библиотека с Росен Рашков: „Тим Кук“ от Лиандър Кейни
Лидерска библиотека с Росен Рашков: „Петте кръга“ от Александър Кръстев
Лидерска библиотека с Росен Рашков: „Коучинг навикът“ от Майкъл Бънгей Стейниър
Лидерска библиотека с Росен Рашков: „Изходен код“ от Бил Гейтс
Лидерска библиотека с Росен Рашков: „Дневникът на един изпълнителен директор“ от Стивън Бартлет
