Няма по-приятно занимание в дълъг ден или в безсънна нощ от четенето, и то на подходяща книга. Когато не ти се прави нищо, когато няма с какво да запълниш времето, когато се въртиш в леглото и само сменяш позата, защото не можеш да заспиш, а още по-малко да станеш и да изпълняваш домакинските си задължения. Това изглежда е поредният празен ден, в който обаче не е задължително и размислите да са празни.
„Празни мисли на един празен човек” е книга именно за тези специални дни – лека и увлекателна, тънка и забавна. Чете се на един дъх и накрая, макар да затваряш последната страница с голяма усмивка, знеш че това не е книга, която ще забравиш още на другата сутрин. Защото с неподправения си стил Джеръм К. Джеръм успява зад свежия английски хумор и веселите истории да вплете и сериозните размисли за нещата от живота – лентяйството, любовта, лошото настроение, безпаричието, суетата, успехът в живота, времето, домашните любимци, скромността, децата, яденето и пиенето, дома и жилището, модата и поведението, паметта…
И така неусетно в разсъжденията на един „празен човек” от 19. век откриваш и съвременните проблеми, своите лични въпроси и терзания. И постепенно цялата поредица от есета се е оформя в своеобразно търсене на себе си в света, в обществото и времето. Търсене, актуално за всички хора във всички епохи. А главното послание на автора е, че на живота и човешките постъпки трябва по-често да се гледа през призмата на хумора, да се наслаждаваш на малките радости, дори да ги създаваш сам. Само така можеш да обичаш живота, въпреки всички недостатъци, въпреки празните дни, въпреки самия него.
Препоръчвам четенето на книгата в мързелив зимен ден с топла сгряваща напитка.
