Политиката е игра. Правиш сметки, обещаваш, говориш, печелиш, после се чудиш как да изпълниш обещанията, докато връщаш услугите на тези, заради които си спечелил. В „старите“ демокрации обществото е напълно наясно с това, но е спокойно, защото институциите работят и се контролират една друга. В други страни обаче, едва прохождащи в осъзнаването си като държащи бъдещето си в свои ръце, популизмът е на власт и политиците успяват много лесно да завъртят главите на нацията.
Едва ли ще ви изненадам, скъпи читатели, но вие живеете в държава от втория тип. Такава, в която всички дружно забравяме за големите корупционни скандали, когато принцът на бял кон се появи броени седмици по-късно. В нашия случай – в черен джип. След това печели изборите и почва да си играе на Добрия цар с… нашите пари.
С парите от ДДС върху книгите.
Същите онези книги, които липсват в кабинета на Добрия цар и за които не се намират пари за поредна година. Няма държавна политика за насърчаване на четенето, няма стратегия за представяне на българските автори в чужбина, няма финансиране за библиотеките. Ех, тези осем милиона, които предишното правителство на Добрия цар обеща преди точно четири години и два дни… И много бързо забрави за тях.
Сети се обаче друг един Фалшив герой – медийният император и по стечение на обстоятелствата депутат Делян Пеевски, който, след като две години не посети нито веднъж парламента, веднага след изборите се върна на работа и обеща в кулоарите, че ще свали ДДС върху книгите. А той издава много книги – такива, пълни с лъжи и изфабрикувани компромати. Или пък може би ще обвърже с тях и всички печатни издания, които самият той от години ползва като бухалки срещу неудобните на властта, с което да облекчи поне малко черните каси, с които ги финансира.
Ако сте забравили, Делян Пеевски е същият човек, който управлява фирмите си чрез офшорки, но внася в парламента закони за офшорните фирми. Същият, заради чиито медийни бухалки, финансирани с пари от обществени поръчки и от комуникационния бюджет на европрограмите, страната ни е на 111-о място в класациите за свобода на словото. Но за сметка на това пише медийни закони…
Написах „Ако сте забравили…“,
обаче силно се надявам да не забравяте тези неща. Защото всички те се отразяват на усещането ви за това дали книгите в България са скъпи. А те ви се струват скъпи не защото наистина са (реално са колкото две кутии цигари), а защото живеете бедно.
А вие, излизащи ни скъпо политици, преди да си играете с ДДС-то за книгите, дайте обещаните пари на библиотеките! Защото местните избори идват, не само вие го знаете.
