“Предимствата да бъдеш аутсайдер” (изд. „Егмонт“) на Стивън Чбоски е книга, която разкрива как човек се променя, докато пораства. Авторът задава няколко важни и безкрайно сложни въпроса: Колко е трудно да растеш в една враждебна среда и в едно болно общество? Защо чистата, абсолютна доброта се смята за неестествена и патологична? Колко е трудно и защо боли да намериш себе си? Това себеоткриване безкраен процес ли е, или е просто етап от живота?
Читателят на “Предимствата да бъдеш аутсайдер” ще види света през очите на едно объркано, срамежливо, затворено вътре в себе си и ужасно самотно 15-годишно момче, което по своя път разбира значението на думите приятелство, любов, младежка дързост, жестокост, смелост, загуба. Разбира какво означава да си жив, да бъдеш, да простиш и да продължиш.
Ново училище. Първа година в гимназията. Чарли е интелигентен, добронамерен и изключително внимателен наблюдател на света около себе си. Чудовищно точно анализира човешката природа, но въпреки това е неспособен да общува; реалността за него е твърде сложна и жестока. И тук идва времето на приятелите от гимназията, на първата любов, на вдъхновяващите книги и на добрия учител, които му помагат постепенно да започне да се “включва” в живота. Следват много грешни стъпки, много направени глупости, но и моменти на “безкрайност”, които си заслужават.
Чарли има голямо сърце, което е страшно, сякаш изначално, наранено. Абсолютно непонятен за околните, загадка, която никой няма желание да разгадае. Всички го смятат за чалнат особняк и той е на път да им повярва. Чарли е неспособен да види себе си, да поиска, да защити собствените си желания и мечти. Това безсилие отключва порои от сълзи и тежки депресивни състояния. Тогава, като защитен рефлекс, момчето започва да излива чувствата си в писма до непознат приятел. За момент ситуацията изглежда под контрол. Но ключовият въпрос тук е ще могат ли душевните рани да заздравеят и какво/кой ги е нанесъл?
Всеки човек в света на нашия герой в детството си е бил подложен на някакъв вид насилие. Насилието се е превърнало в норма. И оттук идва логичният въпрос – Чарли ли е луд или целият свят се е побъркал? Постепенно в хода на действието става ясна позицията на автора: не можеш да избираш кръвта, която тече във вените ти, не можеш да избираш родителите си; трудно е да се противопоставиш на гените, но в момента на вземане на решения си сам и ще живееш с последствията до края.
Прочетете и критичното ревю на Мила за книгата.
