В понеделник започва едно от най-мащабните издания на Пролетния панаир на книгата, а над 60 шатри ще се превърнат в място за незабравима първа среща с най-новата ви книга. От 29 май до 4 юни 2023 г. в пространството пред Националния дворец на културата ще можете да посетите щандовете на някои от най-популярните сред читателите издателства и да се насладите на богата културна програма.
И за да не се изгубите в океана от нови заглавия, подготвихме тази статия, за да ви помогнем с нашите препоръки и впечатления. Разгледайте подробния списък и си набележете поне няколко заглавия.
Диляна Денева препоръчва
“Дъхът на ближните” от Андонис Георгиу (изд. ICU, преводач: Ирена Алексиева)
Втора книга на кипърския автор на български, която ме впечатли дори повече от “Албум с истории”. Разказите в изданието звучат до един изстрадани, не задължително лично преживяни, но съпреживяни. Именно това свързване с другия, с признаване и поглеждане в очите на болката му, ме докосна най-силно. В книгата ще откриете много теми, но ви предупреждавам – повечето не са леки за преглъщане. Ако литературата, която не се страхува да говори за важни теми с истинските им имена, е вашата – потърсете тази книга.
“Силата на думите” от Иван Димитров (изд. “Жанет 45”)
Ако не сте от читателите, които търсят задължително само нови заглавия, то бих ви препоръчала с чиста съвест и настойчивост този сборник с разкази. Разбира се, възможно е да сте го чели, но защо да не зарадвате близък човек с тази силна кратка проза? Текстовете са остроумни, много от тях навяват тъга, някои успяват и да те разсмеят. Драматургичната част от биографията на автора се усеща, героите могат да ти станат мили и близки дори в рамките на страница и половина. Страхотно умение да подбереш точно толкова думи, критичния минимум, за да предадеш силата на историята. Бих препрочитала тази книга много пъти.
“Всичко това можеше да е твое” от Йосефине Клоугарт (изд. “Аквариус”, преводач: Мария Змийчарова)
Това беше първата ми среща с датската авторка и по всяка вероятност няма да е последната. Романът няма сложен сюжет или спиращи дъха обрати. Той се занимава с далеч по-важни и интересни (за мен) неща. През историята на едно семейство, която може да бъде изживяна нявсякъде по света, се изследват темите за травмите, които носим откакто се помним. И за травмите, които трупаме каскадно една след друга през живота си. Майсторският език в книгата, безупречно предаден на български от Мария Змийчарова, има нестандартен ритъм, който не те оставя по течението. Има особена тъга, но и дълбоко усещане за цялост, за човешкото свързване през болката, за последствията от решенията ни, които засягат поколенията след нас.
Таня Клясова препоръчва
“Итака” от Клеър Норт (изд. “Сиела”, преводач: Десислава Сивилова)
Пренебрегвани и забравени от поетите, жените на Итака най-накрая успяват да разкажат своята история. Тази на царя на Итака, Одисей, е добре позната на всички ни. Докато той воюва или търси пътя към дома, преминавайки през десетки приключения, неговата съпруга Пенелопа напълно сама управлява единствените останали жители на острова – деца, жени и старци. От Одисей няма и следа и се говори, че е мъртъв, което окуражава редица ухажори упорито да преследват Пенелопа и трона. Пред нея стои непосилната задача да не предизвика гражданска война, да запази властта си и да поддържа крехък баланс в разклатеното царство. Пенелопа впряга цялата интелигентност, която тя и жените около нея притежават, за да запази мира на острова и трона на Одисей. “Итака” е многопластов роман, изпълнен с политически игри в стил “Игра на тронове” и представящ един по-различен поглед върху историята и безценната роля на тези, които често остават забравени от нея.
“Мозък не за този свят” от Андерш Хансен (изд. “Сиела”, преводач: Евгения Кръстева)
Рядко харесвам книги за самоусъвършенстване и самопомощ – твърде често фактите и съветите в тях ми се струват очевидни и оставам с усещането, че една и съща идея се повтаря десетки пъти под различна форма, което ме отегчава. “Мозък не за този свят” обаче не е точно книга за самоусъвършенстване. Андерш Хансен не ни дава решения на всички проблеми, нито пък обещава, че ако прочетем неговата книга, ще станем по-щастливи и доволни. Вместо това, той разглежда проблеми на съвременния човек като депресия и тревожност, търсейки техния корен в еволюцията на нашия мозък. Основната цел на мозъка, твърди Хансен, е не нашето щастие, а нашето оцеляване, затова желанието да сме щастливи винаги и на всяка цена е крайно нереалистично. Чрез история, научни факти, чудесна доза хумор и провокиращи твърдения, Хансен ни превежда през развитието на нашия мозък и представя гледни точки, които не бях срещала досега. Със сигурност едно от най-ценните заглавия, които съм чела в последно време, и което упорито препоръчвам на всички около себе си.
“Това се случи през едно лято” от Теса Бейли (изд. “Ибис”, преводач: Вера Паунова)
Теса Бейли е една от кралиците на съвременните романтични романи и се радвам, че българските читатели ще могат да се срещнат с едно от най-популярните ѝ заглавия, а именно “Това се случи едно лято”. Пайпър Белинджър живее, за да бъде в център на вниманието – обожава модата, да публикува в социалните мрежи и да посещава пищни партита. След като една луда вечер излиза извън контрол и Пайпър се оказва в ареста, доведеният ѝ баща спира издръжката ѝ и я изпраща в малкото рибарско селце, където е родена. Никой, особено морският капитан Брендан, не очаква, че Пайпър ще оцелее далеч от бляскавия живот, с който е свикнала. Тя обаче е твърдо решена да докаже, че не е просто една празноглава и разглезена красавица. Със сърдечност и упоритост, младата жена упорито започва да печели намръщените рибари около себе си един по един. Разбира се, между нея и Брендан започват да прехвърчат искри… Пайпър и Брендан са герои, в които е невъзможно да не се влюбите. Теса Бейли пише увлекателно, с много чувство за хумор и ще успее да изненада почитателите на жанра с тази очарователна история.
Теди Рафаилова препоръчва
“Безмълвието на момичетата” от Пат Баркър (изд. „Лабиринт“ 2021, преводач: Стоянка Сербезова-Леви)
“Безмълвието на момичетата” от Пат Баркър е модерен преразказ на Троянската война, видяна през очите на Бризеида. Макар да стъпва върху добре известната история, разказана от Омир, променяйки перспективата, Баркър придава коренно различно усещане на читателите. Войната, започнала с предателство и отвличането на красивата спартанска царица Елена, е изместена от централното място в сюжета, който се фокусира върху битките, водени от жените. “Безмълвието на момичетата” е книга, която ще се хареса на любителите на истории за тихата женска сила, както и читатели, обебени от “Песен за Ахил” и “Цирцея” от Маделин Милър.
„Разделени“ от Нийл Шустърман (изд. „Orange Books“, преводач: Ангел Ангелов)
„Разделени“ е първата книга от едноименната дистология на Нийл Шустърман, която въвежда читателите в света след Втората американска гражданска война. В него всеки член на обществото има за задача да докаже значимостта си или рискува да бъде “разделен”. Със закон пред всеки родител е поставена възможността да “раздели” своето дете на възраст между тринадесет и седемнадесет, предоставяйки на държавата възможност да използва тялото му като донор на органи за други членове на обществото. С познатия си стил на безпогрешно създаване на дистопични светове, в които разглежда проблеми на модерното общество, Шустърман провокира читателите с всеки свои герои и история.
“Живеем днес” от Еманюел Пирот (изд. „Сиела“, преводач: Валентина Бояджиева)
В стила на обичаните “Крадецът на книги” от Маркъс Зюсак и “Анна и Говорещия с лястовици” от Гавриел Савит, “Живеем днес” от Еманюел Пирот е среща на война и невинност, на безкористност и злоба. Всичко започва с едно дете и един немски войник, които отчаяно искат да се спасят. Малката Рьоне се крие от нацистите, които дори в последните дни на войната продължават с фанатизъм да преследват евреите. Германците губят, а моралът сред войската спада, войниците дезертират. А понякога се предрешават като американци, за да спасят себе си, а понякога – и някой друг.
“Порцелановата кукла” от Кристен Лъш (изд. Benitorial, преводач: Майре Буюклиева)
“Порцелановата кукла” от Кристен Лъш преплита приказното с модерното, за да разкаже историята на три поколения жени в семейството на Роузи. От Революцията през 1917 г. до последните дни на Съветския съюз, романът е вихрушка от събития и емоции, доказателство, че най-много тайни пази сърцето на жената. Освен че виждаме историята през погледа на жени от различни епохи, в книгата са включени и магически приказки и фолклорни мотиви. Корицата на книгата е дело на Таня Минчева/Kontur Creative, което прави изданието прекрасно допълнение към всяка библиотека.
“Случаят с третата сила” от Цветина Цолова (изд. „Артлайн“)
“Случаят с третата сила” е вторият роман на Цветина Цолова и една от книгите, които се четат на един дъх. Когато младият третокурсник в Софийски университет Григор Григоров наема изгодно своята нова квартира, той няма никаква представа, че ще се наложи да я дели със саркастичен призрак, барикадирал се в дневната с тон разхвърляни (оказва се, и забранени) книги. Сякаш това не е достатъчно предизвикателство за началото на семестъра, но Григор успява да влезе в радара и на Българското парапсихично общество след една своя подозрителна разходка из прашния таван на университета. Изпълнена с много хумор и духовити герои, книгата ще се хареса на всички фенове на Джонатан Страуд и Тери Пратчет.
Цветомила Димитрова препоръчва
“Приключенията на Капитан Клод и небесните негодяи” от Ненко Генов (изд. “Студио Артлайн”)
За всички малки и пораснали читатели препоръчвам най-новата книга от Ненко Генов. След „Сбогом, Дневнико!“ писателят и преводач зарадва феновете си с роман, който включва литературни препратки, интересни персонажи и разбира се – приключения! Ако някога сте си мечтали да се срещнете с любимия си герой от книгите и да се впуснете заедно в него във вълнуваща история, тази книга е точно за вас, независимо на каква възраст сте. Не мога да пропусна и страхотните илюстрации от Галин Георгиев, които допълват и сякаш съживяват сюжета. А ако сте фенове на чувството за хумор в „Сбогом, Дневнико!“, забавлението ви е гарантирано и сега. Книгата е планирана като първа част от поредица, така че се надявам скоро да срещнем героите в следващото им приключение.
„Честно казано“ от Сара Нович (изд. “Лемур”, преводач: Деница Райкова)
Последният роман на Сара Нович разказва историята на училище за глухи деца в САЩ. Потапяйки ни в ежедневието на директорката, учениците и техните семейства, Нович ни разкрива света на глухите и жестовия език. Художествената история е преплетена с документални факти, които разглеждат темата в исторически план и допълват с любопитна информация за американския жестов език. Самата авторка е глух писател и основната ѝ цел е чрез книгата да мотивира повече глухи творци, да даде път на повече истории от глухи писатели и да насочи вниманието на чуващите към глухата общност и култура. От личен опит мога да споделя, че „Честно казано“ ме вдъхнови да потърся повече информация за българския жестов език и горещо препоръчвам романа на всички, които искат обогатяващо изживяване, което може да премине и отвъд страниците.
„Гробът на сестра ми“ от Робърт Дъгони (изд. Benitorial, преводач: Анелия Петрунова)
Ако сте почитатели на криминалните романи, адвокатските сериали или сюжетите, които проследяват развитието на разследването и в съдебната зала, първата книга за детектив Трейси Кросуайт със сигурност ще ви допадне. Робърт Дъгони е популярен автор на трилъри и умението му да изгражда заплетени сюжети си личи от всяка страница в „Гробът на сестра ми“. Нови доказателства връщат Трейси към разследването на студено досие, което отваря стари рани. Последвалите разкрития заплашват спокойствието в малкия ѝ роден град, а може би и живота ѝ. Читателят следва две времеви линии, докато научава подробностите от мистериозните събития, довели до смъртта на сестра ѝ. Прочетох романа точно за един уикенд, защото не можех да се откъсна от историята и с нетърпение чакам следващото разследване на детектив Кросуайт в романа „Сетният ѝ дъх“ (отново в превод на Анелия Петрунова), който е част от списъка ми с покупки за панаира.
„Цветя над ада“ от Илария Тути (изд. “Лемур”, преводач: Ваня Георгиева)
Още една препоръка за почитателите на криминалните романи е „Цветя над ада“ от Илария Тути. Книгата ни пренася в италианските Алпи, отново преплита две времеви линии и представя интересен главен герой. Детектив Тереза Баталия има дългогодишен опит в полицията, където разчита предимно на уменията си като профайлър. Личните ѝ демони обаче заплашват както здравето, така и професионалния ѝ път, а поредният случай се оказва много по-сложен от очакваното. Извън интересното разследване, книгата повдига и много важни въпроси, а Тереза успява да влезе под кожата на читателя, въпреки недружелюбния си характер. Важна роля в книгата получава и природата, планината със своите мрачни гори и заплашително издигащи се величествени върхове. Те ще останат важен елемент и от втората книга от поредицата на Баталия, която очакваме през лятото.
Емилия Кирчева препоръчва
„Първа кръв“ от Амели Нотомб (изд. Colibri, преводач: Светла Лекарска)
Поводът за написването на „Първа кръв“, уви, е тъжен – бащата на Амели Нотомб умира след заразяване с COVID-19 през 2020 г. А тя избира да го почете, както умее най-добре – на страниците на поредния шедьовър. Голяма част от книгите на Амели са автобиографични, но нейната личност се отразява ясно и в героите от другите ѝ романи. А пък личността ѝ е крайно интригуваща. Несъмнено неповторимата ѝ гледна точка се е сформирала и заради това, че още от малка живее в различни страни на различни континенти. Баща ѝ е дипломат и цялото семейство се мести от Белгия в Япония, после в Китай и т.н. Въпреки огромната си любов към Амели, това беше всичко, което знаех за родителите ѝ – хората, отговорни за появата на огромния ѝ талант на земята. В „Първа кръв“ имах възможност да се запозная с тях и освен че беше безкрайно вълнуваща среща, разбрах и самата Амели малко по-добре.
„Чудният нов свят“ от Марин Трошанов, Николай Михайлов и Чудомир Драгнев (изд. “Мармот”)
„Чудният нов свят“ по същество е детска научнофантастична книга за роботи, но всъщност е много повече от това. Всичко започва, когато аниматорът Николай Михайлов посещава изложба на артиста Чудомир Драгнев и вижда неговите причудливи метални роботчета. Така се заражда идеята те да станат герои в книга. На хоризонта се появява и Марин Трошанов, който отдавна се доказа като изкусен разказвач, и съчинява историята.
На страницата на книгата се намираме в един постапокалиптичен свят и по точно изоставена фабрика, из която неуморно щъкат нашите метални герои – Ръждив, Златен, Артимър, Червен и Младши. Те черпят енергия от тайнствен Източник и са поели важната задача да пазят цветната си градина от набезите на свирепи вредители, пясъчни бури и киселинни дъждове. Когато обаче растенията ги грози истинска опасност, дружината трябва да разбере кой е злосторникът и да го спре.
Резултатът от колаборацията на тримата артисти е наистина впечатляващ и носи усещането, че държиш в ръцете си изключителна колекционерска книга. Компютърно генерираните илюстрации са изключителни и изглеждат съвсем като сцени от анимационен филм, а отгоре на всичко това в книгата се намират и QR кодове, чрез които можеш да разгледаш отблизо 3D моделите.
Милена Златарова препоръчва
“Сватби в къщата” и “Vita Nuova” от Бохумил Храбал (изд. “Колибри”, преводач: Васил Самоковлиев)
Това са първите две книги от автобиографичната трилогия на Храбал, в която чешкият писател разказва за запознанството и женитбата си със съпругата си Елишка (наричана Пипси). Той избира оригинален подход – описва личните си и писателски странности, а също и брачния живот през очите на съпругата си. Обожавам Храбъл – той е изключително самобитен, причудлив, езикът му е смайващ с пластичността и многообразието си. По неповторим начин пише за делничното и обикновеното, сякаш го разглежда под микроскоп, а в същото време прави детайлна “снимка” на съвремието си. “Сватби в къщата” и “Vita Nuova” разказват за първите десетилетия на социалистическа Чехословакия, но и за мъчителния процес на творчеството, за трудното съжителство с твореца, съпруга и бохема Храбал, за красотата на преплитането на мъжкото и женското възприемане на света. Виртуозният превод е на Васил Самоковлиев – изключителен познавач на чешката литература и творчеството на Бохуслав Храбал.
“Императорът на лъжите” от Стив Сем-Синдберг (изд. “Сиела”, преводач: Стефка Кожухарова)
“Императорът на лъжите” от Стив Сем-Синдберг е мащабен, бих го нарекла документален, роман за съдбата на повече от четвърт милион евреи, затворени в гетото на полския град Лодз. Това е второто най-голямо гето в окупираната от германските войски Европа след Варшавското. Създадено през април 1940 г. като етап към изграждането на “свободна от евреи” зона, то се превръща постепенно в мощен индустриален център, който “захранва” немската военна машина. Тази трансформация до голяма степен се дължи на противоречивата личност на Хаим Румковски и неговия безумен план да превърне сънародниците си в незаменими работници на Райха, за да ги спаси от неминуема гибел.
Книгата проследява в детайли периода 1940-1944, през който гетото успява да просъществува. Изключителна работа е свършил Стив Сем-Синдберг! Опирайки се на богата документална база, той не се колебае да въведе читателя в тази “фабрика на злото”, в сложната йерархия от взаимоотношения вътре в гетото и чудовищните сделки с германското управление. В центъра на романа е поставена фигурата на Хаим Румковски, назначен от нацистката администрация за председател на еврейския съвет (Judenrat) в гетото. Благодарение на личните си връзки той получава безпрецедентна власт. Представя всички свои действия като продиктувани от грижа за оцеляването на общността, но дали наистина е благороден спасител или заслепен от амбиция безмилостен опортюнист?
“Императорът на лъжите” е много тежка, но превъзходно написана книга. Постепенно навлизате в мрачния свят на гетото и още след първите глави вече не можете да оставите героите. За мен този роман е явление в литературата, посветена на Холокоста, заради майсторското съчетаване на документална проза и художествена фикция, заради честния журналистически подход на автора, който не спестява нищо в тази впечатляваща историческа и психологическа панорама на злото.
“По релсите” от Невена Митрополитска (изд. “Жанет 45”)
Още един роман, който докосва деликатно и със съпричастност темата за гоненията на евреите, този път в България. Сюжетът върви по две линии във времето – периодът малко преди и по време на Втората световна война, и в наши дни. Женските образи са централни – три поколения, всяко със своята съдба и товар. Отношенията им никак не са лесни, дори през повечето време между тях прескачат искри, но има и скрита нежност, грижа. Заглавието препраща към (за щастие) неслучилото се депортиране на евреите, но обхваща в по-широк смисъл посоката, която поемаме в живота си, и изборите, които правим. Книгата се основава върху реални истории на български еврейски семейства и обговаря по много интелигентен начин тази все още силно пренебрегвана тема в нашата литература.
Милена Николова препоръчва
„Случайно в Майорка“ от Доника Ризова (изд. „Сиела“)
Искате ли да попаднете някъде, където ви очаква приятел, приключение, блясък и любов? И това да е съвсем случайно? И за още повече разкош – това съвсем случайно място, да е Майорка? Ако отговорихте с „да“ поне на един от въпросите, то тази книга е за вас. Доника Ризова майсторски се е постарала да ни пренесе от едно забързано, сиво и изпълнено с рутина ежедневие в слънчевото Средиземноморие, където главната героиня Ирини смело „скача през прозореца“ и приема предизвикателството да промени живота си. Тя пристига на острова с намерението да си почива и да подреди сърцето и мислите си, но това се оказва трудно, когато съседът ѝ е не кой да е, а току-що разведен актьор, спряган за новия Джеймс Бонд, който има убийствено сини очи и очарователна усмивка.
Дали Ирини обаче е готова за неочакван летен флирт, ще разберете от първия роман за възрастни на журналиста и PR Доника Ризова.
Приятно пътешествие!
„Истории от ръчния багаж“ от Георги Милков (изд. „Книгомания“)
Знаете ли кое е това райско кътче, което представлява малка държава, между два острова в Карибско море, няма международно летище и чартърни полети, но е пленило сърцето на журналиста и пътешественик Георги Милков завинаги? Името на това вълшебно място е скрито в страниците на книгата му „Истории от ръчния багаж“, наред с още много истории за Куба, Афганистан, Либия, Ирак и цял свят. Разказите на журналиста, стоял на педя от лицето на Кадафи и слушал Стоичков да говори на японски, преминават през 160 държави и завършват в родния му град Видин.
В „Истории от ръчния багаж“ Георги Милков описва не само срещите си с епохални персонажи, но размишлява за интригуващи места и събития, накарали го да се превърне в усърден колекционер на преживявания. Тази книга следва погледа на Милков през цялата екзотика на света, съпроводена от опасни ситуации, война и мир.
Приятно четене и книжно пазаруване!
Ако не сте в София по време на Панаира, можете да намерите тези и още много заглавия с отстъпки в Ozone.bg.
