Австралиецът Шон Тан отдавна е култово име в света на литературата (носител е на много награди, включително и на Наградата за детска литература “Астрид Линдгрен”), но “Приказки от крайните квартали” е първата му книга, която излиза на български, благодарение на издателство “Жанет 45″. Строго погледнато, “Приказки от крайните квартали” не е детска книга, въпреки присъствието на “приказки” в заглавието. Независимо от това, тъй като вярваме, че добрите книги са за всички и не се делят на такива за деца и за възрастни, не се поколебахме да я представим тук.
Приказките от крайните квартали са точно 15 – различни, озадачаващи, сюрреалистични. Някои ме накараха да се усмихна, други ме оставиха в недоумение, което е отличен повод да ги препрочета. Това, което ми достави най-голямо удоволствие, безспорно е необичайното оформление, като започнем още от представянето на съдържанието, и илюстрациите. Както признава самият Шон Тан, книгата се ражда от нахвърляни в скицниците му рисунки и драскулки, а текстовете идват впоследствие. Илюстрациите му са смели, разнообразни като техника и материали и засядащи в съзнанието на читателя.
Историите пък са провокативни и необясними, точно като родени от детско въображение. Неговите “Приказки от крайните квартали” могат да докоснат хората от различни възрасти – така или иначе всеки чете според собствения си житейски опит. Единственото условие е да се престрашите да дадете свобода на въображението, да се осмелите да надникнете в крайните квартали на съзнанието си, да погледнете на ежедневието и себе си във въображаеми ситуации и да поискате да научите резултатите от това. Все неща, които децата правят без усилие и имат за съвсем естествени.
Какво чудно има да се отправиш на пътешествие с брат си, за да провериш дали светът свършва, с карта №268 от пътния атлас на татко? Или да опиташ да отмъстиш на съседката, която разрязва на две всяка случайно попаднала в двора й играчка?
Заслужава си да проверите реакциите и коментарите на децата си на уникалните и интригуващи илюстрации на Шон Тан. Гарантирам ви, че рисунките с лекота могат да станат източник на съвсем различна история, измислена от децата. Колко начина да си направиш сам другар ви хрумват? Децата със сигурност ще ви изненадат със своите идеи.
Обичам да споделям книгите, радвам се, когато минават през ръцете на повече читатели, и не се сърдя, ако не се върнат при мен. “Приказки от крайните квартали” обаче е от онези книги, които искам да притежавам в библиотеката си на всяка цена. Защото знам, че всички в семейството ще я разглеждаме и препрочитаме много пъти, а преживяването всеки път ще е различно.
Текстът е публикуван първо в сайта „Детски книги“.
