Причината да не чета книги, които дори бегло попадат в раздел „фантастика“ (научна, популярна или в каквато и форма да е), се крие в посредствения страх, че… няма да ги разбера. Ако има поне още един читател, споделящ тази ми дълго прикривана фобия, ще въздъхна облекчено, че не съм се травмирал напразно. От детските ми години по никакъв начин не мога да се спогодя с физичните и химичните закони, математическите закономерности и т.н. И затова дискретно ги отбягвах, разминавайки се без особени сътресения. Душата ми е хуманитарна и настоящият живот достатъчно дълбоко провокира въображението ми, за да имам нужда от „поглед в бъдещето„. Благодаря.
Този кратък увод беше необходим, защото всъщност „Прилив“ (изд. „Deja Book“) ми хареса много. За моя изненада. Увлече ме, зачете ме и остави едно чудесно чувство в мен. Чувство за преодолян (донякъде несправедливо самонасаден) читателски страх. И въпреки че книгата се води по-скоро „фантастичен високотехнологичен трилър„, беше голямо предизвикателство да се потопя в тази история. А каква е тя?
Даниел Суарес описва свят, който изглежда досущ като нашия. И по всяка вероятност е точно такъв. Свят, в който под повърхността се случват стотици неща, които остават скрити за нормалните хора. Общество, което се труди неуморно и в по-голямата си част мечтае за шанс да си позволи поредната излязла технологична играчка. Това явление е познато на всички ни – достатъчно е да погледнем истерията, която ни връхлита с появата на всеки нов продукт от империята на Стийв Джобс.
Тук, някъде в Детройт, САЩ, в невзрачна лаборатория са завършили дългогодишни експерименти, довели до едно от най-великите човешки открития – създаване на контролируема антигравитация. В основата на този пробив стои неортодоксалният учен Джон Грейди, чиято кариера до неотдавна изглежда обречена на застой. И още преди да има възможност да се нарадва на рожбата си, в лабораторията нахлува група фанатизирани антипрогрес терористи, които показно и безмилостно избиват всички и взривяват цялата екипировка.
Тази сцена звучи като край на историята, но всъщност поставя началото на събития, които са в състояние да преобърнат световния мир и да доведат до един нов тип Световна война – високотехнологична, тайна и безмилостно светкавична. Даниел Суарес показва невероятно детайлно въображение в описание на измислени от него открития. Прави го толкова убедително, че неведнъж се прокрадна мисълта, че този човек може би наистина знае повече, отколкото си мислим. Лек срещу всички форми на рак; формула за постигане на безсмъртие; неизчерпаеми източници на енергия; клонинги, притежаващи до някъде свой собствен интелект и характер; свръхтвърди материи, оставащи тайна за всички радари и детектори…
Това е само малка част от основните средства, с които разполага тайната организация, появила се под шапката на ЦРУ, но с времето обособила се като самостоятелна могъща и властна структура. Властта, с която разполагат тези хора, е толкова замайваща, че скоро амбициите им стават напълно неконтролируеми. Ще доведе ли това до унищожаване на света такъв, какъвто го познаваме?
„Прилив“ е книга, написана с огромно въображение и подплатена със солидно количество научни доводи и теории. Очевидно е, че звучи като стряскаща прогноза за един неособено далечен свят. Време, в което в стремежа си да достигне по могъщество способностите на Бог, човечеството ще се самозабрави и ще доведе до собственото си унищожение. Предупредени сме.
Още ревюта за книгата можете да прочетете в „Книголандия“, „Книжен Петър“, „Книгоман“, „LoveBigBooks“ и при Florian Pekazh.
