fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

Магията оживява в „Принцът на мъглата“

4 мин.
Printsat na maglata

Printsat na maglataЗапочнах с Карлос Руис Сафон отзад напред. Първо прочетох „Марина“, след това и „Принцът на мъглата“, което всъщност е  дебютният роман на Карлос, издаден още през 1992 г. Първият том от известната му тетралогия „Гробището на забравените книги“, „Сянката на вятъра“, си пазя за десерт.

„Принцът на мъглата“ (изд. „Изток-Запад“) е под етикета „юношеска литература“, подобно на „Марина“. Стилът е лек, уж небрежен, загадъчен и увлекателен. Дори и да не сте вече от кръга на младите читатели,  ако обичате приключения, тази книга ще ви се хареса. Само 150 страници е, но както и в „Марина“ действието се развива стремително бързо и подобаващо добре. И все пак, „Принцът на мъглата“ ме впечатли една идея повече от „Марина“.

Действието се развива през 1943 г. Главен герой е Макс, едно 13-годишно момче. Бащата Максимилиан Карвър решава, че у дома вече не е безопасно и за да избяга от войната и от големия град, семейството се преселва в едно малко градче на брега на Атлантика, „което прилича на макет от витрина на магазин за играчки“. Макс първоначално е изненадан и не много очарован от идеята да живеят на ново място, но когато вижда морето за първи път, той е толкова омаян от гледката, че си обещава „от този ден насетне никога да не живее на място, от което да не вижда всяка сутрин тази ослепителна синя светлина“. Макс дори и не подозира обаче какво предстои да се случи покрай това море.

Отново имаме страховит котарак като в „Марина“, който ги посреща на гарата, „сякаш ги е чакал там“. Стрелките на часовника пък сякаш изостават, но всъщност вървят назад…

Страховито начало, на което никой от семейството не обръща кой знае какво внимание. В последствие малката сестра на Макс Ирина прибира вкъщи котето, което се оказва ключов герой за развръзката по-късно. Защото това коте далеч не се оказва толкова невинно, колкото изглежда на пръв поглед.

Историята зад къщата, в която семейството се пренася, е малко зловеща. Ричард Флайшман и Ева Грей я купуват преди години като лятно жилище. Двойката дълго време живее самотно, докато не им се ражда син – Джейкъб. В едно утро на август синът загива трагично, удавен в морето.

И докато още не сме се отърсили от тази зловеща история, авторът ни отвежда в онази странна градина зад къщата, пълна с човешки гротескни статуи, която Макс забелязва първи. Тази градина крие много повече мистерии, отколкото може да скрие и най-гъстата мъгла на света.

В историята скоро влиза и Роланд, по-голям с около 5 години от Макс. Завързва се истинско приятелство, готово на саможертви. Макс, по-голямата му сестра Алисия и Роланд започват да прекарват свободното си време заедно, а сюжетът заплита съдбите им в една паяжина на забравени тайни, странни проклятия и призрачни зли сили. Някъде там има и един потънал кораб в морето, който крие в морските дълбини историята на Каин, Принцът на мъглата. Каин може да изпълни всяко желание, но цената в замяна е „безпрекословна лоялност“ – жестока и непосилна цена за този, който дръзва да си пожелае нещо. Или както има една приказка: „Внимавай какво си пожелаваш, че може и да се сбъдне!“

Загадъчният пазач на фара знае всичко и рано или късно ще разкрие истината за случващото се. Ала премълчаните неща понякога водят до крайни и необратими последствия. И „няма нищо по-силно от едно обещание“

„Принцът на мъглата“ е книга за хора с въображение.  В романа отново срещаме магическите сравнения на Сафон като това:

„Тази вест се стовари върху него като побеснял локомотив, профучаващ през магазин за порцелан.“

„Принцът на мъглата“ носи своя изненадващ финал, носи и тънката нишка на интрига, която се преплита с любопитството на читателя. Роман за юноши или не, Сафон си пише все така завладяващо. Резултатът е книга, чието съдържание е като пълноводна река, книга, която се чете за една нощ.  Злите сили в нея ще те накарат да се молиш сутринта и светлината да дойдат по-бързо, защото светът на отвъдното няма място в света на живите.

Ревюта четете още в „Книголандия“, „Литературата Днес“ и„The Dark Corner“.