fb

"Аз чета" стана на 14 години.  Какви са нашите подаръци, виж тук!

БългарияНовини

Проектът „Спирка за разкази“ краси Варна и стимулира четенето

3 Mins read

Интересен проект, подкрепящ четенето и облагородяващ градската среда, стартира във Варна, съобщава сайтът Moreto.net. Той е озаглавен „Спирка за разкази“ и се провежда по идея на сдружение „Кашалот“ с финансовата подкрепа на Фонд „Култура“ на Община Варна.

В периода между 21 май и 17 юни четири централни спирки на градския транспорт в морската ни столица ще бъдат преобразени в кътове за творчество и въображение. Избраните пунктове са „Козирката“, „Общината“ (спирка „Музея“), „Червения площад“ (спирка „Площад Съединение“) и „Чаталджа“. Всяка седмица там ще бъдат „публикувани“ авторски произведения, специално написани за проекта, на тема „Още 5 минути“. Първите четири разказа вече могат да бъдат прочетени.

Организаторите от сдружение „Кашалот“ споделят в интервю за БНР, че са искали да покажат как дори на места, традиционно асоцииране с изнервяне и губене на време, човек може да се вдъхнови и да научи нещо ново.

Проектът дава трибуна на млади автори, които до 25 май могат да изпращат свои текстове в обем до 250 думи на тема „Още 5 минути“. Краткият разказ трябва да е озаглавен, а авторът му – да го изпрати заедно със своите имена или псевдоним на razkaz@spirkazarazkazi.bg или да го качат онлайн тук.

Всички разкази от проекта могат да бъдат прочетени на сайта на „Спирка за разкази“, а тук ви представяме една от вече публикуваните истории – „Монахът с кадилницата“ от Теодора Недева:

Струните на мандолината изтананикаха последния си акорд и замлъкнаха, оставяйки кръчмата в тишината на пиянската глъчка. Един мъж се провикна на музикантите: „Посвирете само още пет минути, само толкова ми трябват да я забравя.“ Музикантът с мандолината се смили над този младеж, приседна до него и отново поде онази протяжна мелодия отпреди малко и го запита, защо се измъчва така. Младежът пресуши чашата си и рече: „Брате, аз съм като онзи монах, сигурно не си чувал за него, но аз ще те науча“.

Бил млад монах и един ден като на шега пуснал монета в кадилницата. Старият монах не се ядосал, а само го попитал какво е чул и монахът отвърнал – „Звън на монета“. Тогава старият монах му рекъл да свали расото си и да си тръгне и винаги да премисля онова, дето иска да каже, поне пет минути. Така се скитал монахът и колкото пъти не се вслушвал в съвета на стария монах, толкова пъти бъркал. След време се върнал в манастира, старият монах вече бил грохнал старец, но го помнел и му казал да пусне монета в кадилницата. И пак му задал същия въпрос, но този път монахът се замислил и накрая отговорил – „Гласа Божи, шепота в сърцето ми“.

„Ех, брате, ако имах още пет минути, щях да помисля и да й кажа, че тя е вечният шепот в сърцето ми, че е камбанарията на душата ми, а вместо това аз се усъмних в нея и я нарекох лъжкиня и неверница. Още пет минути свири, дано вечерта ми стигне да забравя.“

Снимки: „Дарик Варна“