Цената на книгите в България е устойчива, но предстоят промени под натиска на е-книгоиздаването. Това става ясно от интервю на председателя на УС на Асоциация „Българска книга“ Веселин Тодоров пред БТА, с което той обобщава книжната година за издателите.
През 2013 г. средната цена на книгите у нас е останала непроменена – 11.12 лв. срещу 11.09 лв. през 2012 г. Според Тодоров обаче предстоят промени в ценообразуването на книгите, наложени от ниските цени на електронните книги от Amazon. По думите му това е разрушило комфортния пазар на стандартни книги с мека корица.
„Въпреки тези тенденции обаче модата за четене на електронни книги не е дошла напълно, тъй като водещи си остават традиционните и те трудно биват изместени“, казва Тодоров пред БТА.
По предварителни данни оборотът на книгоиздателския бизнес в България за 2013 г. се е увеличил с по-малко от 1 процент и е около 131 млн. лв. при 130 млн. лв. за 2012 г. „Това са обороти по крайни цени, включително учебниците, които в по-голямата си част не минават през книжарниците“, уточнява Веселин Тодоров.
Според председателя на АБК родният книжен пазар не се различава като тенденции от европейските и тази година начело в класациите за продажби са „Ад“ на Дан Браун, „Петдесет нюанса сиво“ на Е. Л. Джеймс, романите на Елиф Шафак и детският хит „Дневникът на един дръндьо“ на Джеф Кини.
Знае се, че реалната цена на печатната книга у нас е завишена поне с 30-40%, следствие разходите по разпространението й (разпространителите са посредник в бизнес, със собствен бизнес). Тук не става дума дори за обичайните разходи по класическия процес за производство на хартиеното копие. Да не говорим за преимуществото за достъпността на електронните книги – от всеки кът на планетата, в същия миг на заплащането, посредством Интернет. Бих отбелязал удобството за работа при четене на електронен четец – форматиране на шрифта, според вкуса и сила на зрението на читателя, без досадните тъмни петна от вътрешната страна на странниците при по-обемните книги, без постоянната нужда от намиране на свободни места по лавиците в библиотеката вкъщи. Разбира се, електронната книга има и други преимущества, оценявани от мен, но дори и изброените дотук – стигат. Мога да кажа, че сме свидетели на истинска революция в книгоиздаването, подобна по мащаби на революцията при прехода от ръчно преписваните копия на книгите и изнамирането на начин те да се печатат серийно от майстор Гутенберг. Така че този тренд няма как да не бъде устойчив.
Дълбоко съм разочарован от ставащото. Лично аз мразя електронните книги. Не знам защо, но сякаш мозъка ми по-лесно се адаптира към хартиения формат. Все пак няма нищо по-хубаво от един спокоен следобед вкъщи, да се излегнеш удобно на дивана, светлината от прозореца да огрява страниците, да разтвориш книгата и да четеш нещо интересно. Когато чета електронна книга, признавам – удобна е, можеш да я носиш навсякъде със себе си, по всяко време, на всяко място, но сякаш… не запомням толкова добре книгата ако е електронна, не ме впечатлява. Например „Червения дракон“ на Томас Харис. Докато я четох електронно ЕДВАМ-ЕДВАМ се насилих да прочета първите 6 глави, но щом си я купих за два дни я преполових и ми въздейства много повече отколкото електронния формат. Все някой ден за едно огромно съжаление електронните формати ще изместят хартиените.
Ясно, Петко. Ти говориш за собствено усещане към двата вида носители на информацията, наречена „литература“, което си е чисто субективно, по своя генезис. Аз обърнах внимание на някои предимства, едно от които е достъпността на текста, което е очевидно за всеки. Като производни на него се явяват разширяване на границите на разпространение и скорост. Това са процеси (от обективен характер), независими от субективните усещания на различните потребители.
Здравейте!
Аз също в известна степен „недолюбвам“ електронната книга, включително четенето на литература в интернет или на компютър. Подобно на коментара на Петко по-горе, за мен също четенето е един вид ритуал и чета, запомням и текста ми въздейства много по-добре от машинното копие. Да, това наистина е субективно усещане, но мисля че е ценно субективно усещане. Също така си мисля, че когато човек си купува книга, последното за което мисли е къде ще я сложи.За мен лично, без да ангажирам никой естествено, няколко лавици с книги създават уют. Също така хартията дава усещане за допир, за присъствие и че читателят, макар и само читател, все пак е някак вътре в тази история. Запомням редове и пасажи, тяхното местоположение и дори шрифт в рамките на книгата. След време, месеци или години, когато отворя някоя стара книга и това неизменно се връща като един хубав спомен. Това, което искам да кажа, е че технологията винаги рационализира, а съвсем друго нещо е дали в някои случаи човек се нуждае от толкова дълбоки рационализации или в един момент издребнява? Времената се менят, естествено електронната книга ще се наложи. Неизбежно е! Но някак си ми се ще да запазим и малко от духовността и усещането за лично пространство, които за съжаление нито интернет, нито машините не могат да предложат.