„Там, отдето идете, няма нищо,
дето мислите, че отивате – и там няма нищо,
и не го бива мястото, дето стоите в момента,
ако не можете да се махнете.“
– Фланъри О‘Конър, „Мъдра Кръв“
Чел съм „Сребърният път“ от шведската авторка Стина Джаксън и имах предварителни очаквания за онова, което новият ѝ роман „Пустош“ (изд. „Сиела“, превод: Любомир Гиздов) ще предложи. Подготвих се за триста и петдесет страници, нижещи се като безсънна бяла нощ, и не останах подведен. Събитията в романа се разгръщат бавно – застинали и тежки, но по своему красиви – вплетени в история, която едновременно плаши и привлича.
С едва втората си книга Стина Джаксън се разкрива като писател, способен с лекота да „внедри” читателите си в умовете и душите на своите герои. Романът оживява не толкова в действията на персонажите си, колкото в техните страхове, надежди и спомени. Едва щом ги опознаем, започваме да усещаме наличието на зареден капан, който предстои да щракне някъде напред в историята.
снимка: Stefan Tell
Още от първите страници става ясно, че отношенията в семейство Бьорнлунд не са типични. Запознаваме се с главната героиня Лив малко преди смяната ѝ в малката градска бензиностанция да приключи. Слънцето се е скрило зад хоризонта и лампите над касата я огряват като на сцена. Бузите я болят от фалшивите усмивки, с които обслужва клиентите си – хора, които не познава, но които си мислят, че познават нея. Часът става девет и пред бензиностанцията спира раздрънканото Волво на баща ѝ Видар. Въпреки че Лив наближава четирийсетте, старецът винаги я кара и взима от работа – рутина, която не търпи вариации. На задната седалка е седемнайсетгодишният син на Лив – Симон. Вперил е поглед в телефона си, изцяло погълнат от паралелната реалност в него, и така всъщност е най-добре. По този начин няма да участва в злобните нападки между двамата възрастни.
Колата се тресе по черните пътища към запустялото селце Йодесмарк. „Друго си е у дома“ казва Видар, когато паркира пред Бьорнгорден – занемарената семейна къща, която собственоръчно е превърнал в символ на изолацията и недоверието към външния свят. Изминал е още един ден като всички преди него. Лив ненавижда този факт, но също така не разбира, че еднообразието, на което е свикнала, предстои да бъде грубо прекъснато. Скоро откриваме, че омразата, която Видар таи към околните, всъщност е реципрочна. Стари сделки със земи са му създали немалко врагове в околностите. Макар да живее на границата на мизерията, съседите му знаят, че някъде в къщата се крие огромно богатство. Моментът за разплата назрява и „вълци“ бродят пред портите на Бьорнгорден нощем. Видар почиства старата пушка и я полага върху масата в кухнята, за да му е подръка.
Второто семейство, с което „Пустош“ ни запознава, е това на братята Лиам и Габриел Лиля. След смъртта на баща им момчетата оцеляват, като извършват дребни кражби и разпространяват наркотици. Габриел е по-буйният и непредвидим от двамата, наследил е повече черти от характера на баща им – агресивен и вечно пиян мъж, който не се е страхувал да възпитава децата си с юмруци. Лиам пък се мъчи да се освободи от оковите на миналото и да поеме по свой собствен път, като подари на дъщеря си Ваня щастливия живот, който самият той не е имал. Малката Ваня мечтае за голяма зелена къща, в която двамата да живеят. За целта Лиам ще опита да се сдобие с голяма сума пари по единствения начин, който му е познат.
Освен че ни кани да надникнем в тъмните кътчета на човешката душа, Стина Джаксън съумява да създаде и перфектната атмосфера за разгръщане на събитията в романа. Описанията на суровата природата на северна Швеция са толкова живи и майсторски вмъкнати, че я превръщат в герой сама по себе си. Околната среда не е просто фон, а жива сила, която се протяга към теб, сграбчва те и пие от силите ти. Тресавищата заплашват да те завлекат надълбоко. Черните води на езерото поглъщат небето, а офиката в двора на Лив пази мрачен спомен. Последните снегове на зимата падат над Йодесмарк, снежинките се стапят при допира си с нагорещения асфалт и пролетта идва, за да изпълни ролята си – да дари нов живот с цената на смъртта на нещо старо.
Както подсказва заглавието на това ревю, „Пустош“ е роман, разказващ за незарастващите рани, които членовете на едно семейство могат да си нанесат един на друг. Ако търсим в тази история злодей, ще го открием в образа на бащата. Фигурата, която е способна както да даде най-силната опора, така и да срине всяка основа, унищожавайки един човешки живот още в зародиш. От тази гледна точка Лиам и Лив споделят една и съща участ. И двамата копнеят за живот, различен от онзи, в който са били възпитани, но и в двата случая промяната изисква жертва, която може да се окаже непосилна.
За да се скъса връзката с миналото, пътищата на двете семейства ще се пресекат и заредената пушка, която виждаме в началото на романа, ще гръмне, и то много преди края му. Остава да разберем кой натиска спусъка.
Можете да поръчате „Пустош“ от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta21q3 при завършване на поръчката си. Вижте всички кодове за отстъпка за читателите на “Аз чета”.
