Всички знаем, че в литературата персонажите са изключително важни. Всеки от нас си има любим герой, който го вдъхновява, в когото открива себе си или който притежава качества, които и ние бихме искали да притежаваме. Особено във фентъзи жанра се сблъскваме с вечната война между добро и зло, с добрия, силен, храбър герой, който преминава през куп трансформации и перипетии, за да се превърне в най-добрата версия на себе си, но пък насреща му винаги има един лош чичко/леличка, който иска да му попречи, да потопи света в мрак и всякакъв тип фентъзи баналности. Повечето хора се припознават именно в протагонистите и „викат“ за тях. Но има и едни такива читатели (като мен), които много симпатизират на антигероите или антагонистите, и макар да знаем, че са от губещата страна, просто искаме да ги срещнем и да прегръщаме коварната им личност, докато не се кротнат.
„Разбойници“ (изд. „Ciela“) е сборник, подходящ именно за такива като мен. С всеки един разказ надникваме в мрачното ежедневие на персонажи, над чиито глави в обичайна история би светел надпис „Така не се прави!“. Толкова съм свикнала протагонистът да има някаква морално добричка кауза, че всеки път, когато главните герои постъпваха „лошо“, реагирах с „Не, не, защо!?!“, а чак после се сещах, че би трябвало да постъпват така, защото са лоши. В тази антология има всякакви типове: бандити, крадци, измамници, които до един са интересни, чаровни и ужасно симпатични. Задоволих нуждата си от литературни лоши момчета за известно време!
Повечето от вас сигурно са забелязали, че изданието е доста масивно. Над 800 страници е и тежи доста. Това може би е единствения му недостатък, защото е особено трудно да си го мъкнеш в дамската чанта, без да получиш травма. Но пък осигурява чудесна защита срещу недоброжелатели, ако го ползваш като книжно оръжие и ги цапардосаш с него. Шегата настрана, размерът на книгата наистина я прави непрактична за онези, които крадат време за четене, докато пътуват с градския транспорт или са в обедна почивка. Но пък я има и в електронен вариант, което е чудесно!
По принцип нямам проблем със сборниците с разкази или повести. Всичко чета поред и само братя Стругацки са ми идвали в повече. Хубав пример за сборник, който изгълтах на един дъх, е „Японски разкази“. „Разбойници“ обаче ми отне изключително много време за прочитане и още повече за асимилиране. Книгата ми послужи и като каталог, защото доста голяма част от имената, включени в „Разбойници“, ми бяха непознати. Джордж Р. Р. Мартин и Гарднър Дозоа са направили интересна селекция от автори. Имах амбицията да обърна внимание на всеки един, но… Първо, мисля, че няма нужда. Второ, май ми е невъзможно!
Би трябвало сборникът да започва ударно с разказа на Джо Абъркромби (когото обожавам), но неговата творба всъщност не е кой знае какво. Чудесна е, разбира се, като всичко, което Абъркромби е написал, но реално погледнато само допълва света, който феновете вече познаваме. Носи ни изключителен кеф, защото четем нещо негово, а не защото разказът е чак толкова добър. Към Мартин изпитвам смесени чувства, неговият разказ не ме впечатли особено, не ме линчувайте. Нийл Геймън и Патрик Ротфус ще ги пропусна деликатно и с усмивка, ясно ви е защо. Скот Линч е прекрасен! Историята му „Една година и един ден в Терадан“ е от онези, които те поглъщат и завихрят и се чудиш как на толкова малко страници се случиха толкова много неща, защо няма повече? „Дяволски метал“ на Чери Прийст пък беше приятна изненада за мен, а не знам защо не подходих с особени очаквания.
След прочитането на „Разбойници“ имам чувството, че съм извършила някакъв личен подвиг. Антологията е перфектна за моментите, в които не знаеш какво ти се чете и не искаш да започваш нова книга. Просто хващаш един разказ на случаен принцип. Чудесен е и ако искаш да прочетеш нещо от даден автор, но не си напълно сигурен дали ти се инвестира в него. (Всички сме запознати със страха от неизвестното и несигурността, която ни тресе, когато рискуваме да дадем и без това оскъдните си финанси за книги.) За някои от авторите имах подозрения (Джилиан Флин, за да сме конкретни), но след като прочетох творбите им, знам, че искам да още! Мисля, че сборникът е подходящ и за подарък, ако не сте убедени какъв жанр предпочита празнуващата жертва. Просто й стоварете тази литературна тухла! Няма да сгрешите!
Ако искате да прочетете още за сборника, погледнете подробното ревю на „Книжен Петър“, както и в „Книголандия“!
