fb
Ревюта

Разказите на японските майстори

2 мин.
Yaponski razkazi

yaponski razkaziДвуезичният сборник „Японски разкази“ (изд. „Изток-Запад“) ни представя шестима японски майстори на късия разказ от края на XIX и началото на XX в., които със сигурност ще зарадват изкушените от философията на живот и културата на Страната на изгряващото слънце.

Темите за съдбата на обикновения човек, за бедността, за страданието, причинено от сблъсъка на мечтите с реалността, за срама от грешните решения, за болестта, за единението с природата и уникалността на всяко живо същество, за еднообразиeто на живота и неизбежния кръговрат са общовалидни и до болка познати, но тук ценното е начинът, по който японските майстори ни водят през тях. Интерпретацията им е по-обрана, по-самовглъбена, а ако иска да достигне до сърцевината на разказа, читателят трябва да се потруди – най-малкото да вложи себе си.

Акутагава Рюноске ни описва един необикновен красив миг на надежда и благодарност, проблеснали в детските очи, който е мимолетен, но има силата да стопли сърцето на случайния пътник, едно дете, което губи дома си в преследване на мечтата, и генерал, който вика фотографите, преди да се самоубие. Аришима Такео ни подсеща за прераждащата сила на прошката и за обичта към дома и към всичко, което идентифицираме с него.

Героите на Куникида Доппо са различни и трудно се вписват в общоприетото, но и те притежават своята ценност и за тях има кой да скърби. Разказите на Масаока Шики са игра на сенки и звуци с изящното въображение на твореца. „Божеството на чирачето“ на Шига Наоя е разказ за човешката добрина, която оставя следа. Шимаки Кенсаку разказва истории за слабостта на човека и за невъзможността му да се спаси и за човешкото несъвършенство, съпоставено с тайните на природата.

„Японски разкази“ е съзерцателен сборник на самобитни и изчистени като стил автори. Разказите, поместени в него, напомнят рисунки, които първо виждаме с очите си и ни е необходимо известно време, за да разберем кое е най-същественото.

[ + ]