Напоследък наблюдавам тенденция на книжния пазар у нас да се издават нехудожествени заглавия, които по достъпен начин синтезират дадена област от науката – „Седем кратки беседи по физика“, „Еволюция на всичко“, „Sapiens. Кратка история на човечеството“ и много други. Адмирирам напълно този стремеж към популяризирането й! Ако в училище си пропуснал да откриеш магията на физиката, химията или биологията, това не означава, че не можеш да наваксаш със знания на по-късен етап и да продължаваш да добавяш към тях докато си жив. За радост, в днешната информационна ера е достатъчно човек да има само добро желание и организация, за да се самообразова в която и да е област.
Психологията е наука, която всяко човешко същество би следвало да опознае до някаква степен. Няма нищо по-логично от това да се интересуваме как мислим, чувстваме и действаме. Ето защо препоръчвам „Религии, ценности и върхови преживявания“ (изд. „Хермес“) от Ейбрахам Маслоу на всеки. Книгата събира няколко лекции на прочутия психолог хуманист, масово известен с пирамидата на човешките потребности, по различни теми, но с един основен фокус – т.нар. „върхови преживявания“ в контекста на религията и науката.
Авторът описва феномена „върхово преживяване“ като „внезапно чувство за интензивно щастие и благополучие“, „осъзнаване на някаква висша истина и единството на всичко“, „загуба на представа за време и място“, „изострена сетивност и екстаз“. Изброеното обаче не се отнася до конкретни индивиди, нито пък описва задължително труднопостижими моменти. Върхово преживяване може да бъде и умилителен момент на игра на родител с малкото му дете или създаването/изпълнението на произведение на изкуството, спортен или друг триумф. Според Маслоу тези преживявания са необходим елемент за постигането на самоактуализация. С други думи, човек достига най-високото ниво на своето развитие, когато използва в максимална степен своя потенциал, обръща внимание на вътрешния си свят и стремежите му се отнасят до висши ценности и смислени постижения.
Най-интересна за мен беше гледната точка на автора за противопоставянето на религията и науката. Според него те не бива да се самоизключват, тъй като конкуренцията помежду им не води до по-добро изследване на човешката природа. Холистичният (цялостен) подход на Маслоу отрича крайните позиции. За такава в религията той намира разбирането, че човешкото самоусъвършенстване е невъзможно в света, в който живеем сега, и че може да бъде постигнато единствено посредством отричането му. Като пример за научна крайност той споменава отричането на сакралното и трансцеденталното.
Пирамида на човешките потребнсти според Ейбрахам Маслоу (изображение: „Уикипедия“)
Институционализираната религия обаче Маслоу определя като зловредна и я отличава от субективния и естествен духовен стремеж на човека. Когато говори за първия вид, той изписва думата с главна буква, а втория обозначава с малка („Религия“ срещу „религия“).
Организираната Религия и църквите в крайна сметка може да станат главните врагове на религиозното преживяване и на преживяващия религията. Това е една от основните тези в тази книга.
Не бива да пропускаме факта, че книгата е писана през 1970 г. Оттогава науката се е развила неимоверно – в качествени и темпови измерения. За религията обаче не може да се каже същото поради простата причина, че по своето естество тя няма накъде да се развива. Догмата има смисъл само когато се приема безусловно и покорно. Съмнението и проверката са основни принципи на науката, но не и на религията.
[…] понятието „вяра“, което по принцип съдържа съвършено приемливи естествени смисли, […] в ръцете на една антиинтелектуална църква се изражда в сляпо вярване, което понякога даже означава „да вярваш в нещо, което знаеш, че не е вярно“. Вярата се превръща в безпрекословно покорство и фанатична преданост, при всички случаи и на всяка цена. Такава вяра създава овце, а не хора. А основаната на нея религия е деспотична и авторитарна.
Няма как книгата да звучи съвсем актуално, но този факт далеч не намалява стойността й. Напротив, беше ми изключително интересно да надникна в мислите и прозренията на един всепризнато велик учен и мислител отпреди близо петдесет години. Трудът му ми даде възможността да направя съпоставка със съвременните теории и обществени нагласи по коментираните теми.
Често се случва при подобни сравнения в литературата и историческите източници да правим песимистични изводи за повторените грешки от миналото. Заключенията, които си направих след прочита на „Религии, ценности и върхови преживявания“, обаче ми помогнаха да добия вяра. Не в догматичния смисъл, свързан с Религията, а вяра, че днес сме много по-отворени към непознатото и към търсенето на начини да го разберем – и то като черпим знания от различни области на науката и културата, а не прехвърляйки отговорността на знайни и незнайни божества само защото така ни е по-лесно.
Дори да не сте съгласни с моя оптимистичен обзор на човешката еволюция за последния половин век (не изключвам варианта утре да се сблъскам със случка, която да наклони везните ми в друга посока), доверете ми се, че книгата заслужава да бъде прочетена!
Можете да вземете книгата с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!
