fb
Ревюта

„Революция с аритмия“ – взривявайте смях, не бомби!

2 мин.
Revolyutsia s aritmia Iordan Svezhenov

revolyutsiya-s-aritmiyaМного отдавна не бях чела българска хумористична книга. Май не само българска. Уж е „лек“ жанр, а малко писатели посягат към него. И провалът веднага си личи – достатъчно е на читателя да не му е смешно.

Започнах „Революция с аритмия“ с малко резерви – 442 страници, цял рояк герои и множество сюжетни линии, които трябва да се проведат гладко и логично, за да изградят едно смислено цяло. Доста амбициозно!

Тримата „революционери“ спечелиха веднага симпатиите ми. Бат` Минчо, Сужук Сулейман и Улав Ташко са пенсионери в забравено от хората село. Къде от скука, къде от самота, те решават да привлекат вниманието към себе си. Целите са прости и ясни: автобусна линия до селото, евтини хляб и вино, лекар, църква….И запустелите къщи отново да се напълнят с живот! Но как да накарат държавата да ги чуе?

Минчо Топурдаков е бивш военен и веднага измъква туй-онуй от мазето. Като на шега старците се впускат в революционни приключения, но шегата повлича лавина от инциденти. Заложничката им се оказва руска гражданка, и то съпруга на високопоставен военен, който веднага изпраща секретна група с мисия да я намери и освободи. В един момент самотното село ще се окаже епицентър на събития с международна значимост!

Освен симпатичните дядковци, следях с интерес перипетиите на автодалавераджиите, останали без пари в Англия, които в компанията на десетина натурални роми търсеха как най-евтино да се приберат в България. Шарените съдби се допълваха от руска проститутка, бягаща от сводника си; естонска полицайка, изневерила на професионалния си инстинкт и попаднала на трафикант на жени; двама афганистанци – приятели от детинство, които по своему „работят“ за рухването на лошия Запад.

В структурата на романа, избрана от Йордан Свеженов, няма място за скука. Героите и сцените се сменят шеметно, като на филм. Признавам, не всички герои ми бяха еднакво интересни или забавни, на места ми идваха прекалено много, но авторът успява да ги удържи в рамките на логиката на действието и да доведе всеки от тях до заслужената развръзка. Зад трагикомичните ситуации и заплетените приключения могат да се открият дискретни препратки към сериозни теми като международния тероризъм, бедността, трафика на жени, религиозния фанатизъм. Аз обаче предпочетох да ги приема предимно от забавната им страна и да се насладя на интелигентния хумор и аритмията, причинена единствено и само от смеха.

[ + ]