fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Големите

Рецептата за „Вино от глухарчета“ на съвременния Жул Верн

3 мин.
Rei Bredbari

rei bredbariРецепта за „Вино от глухарчета“ (взета от „Марсиански хроники“):

Необходими продукти:
Глухарчета – според количеството вино, което искате да направите
Рей Бредбъри – един брой

Начин на приготвяне:
Виното от глухарчета се прави в тъмна нощ на „Гробище за лунатици„, под „Дървото на вси светии„. Вари се на „451 градуса по Фаренхайт„. Нужен е един Бредбъри, за да разбърка всичко и да се получи невероятно литературно изживяване.

Всички, които са чели Рей Бредбъри, знаят, че рецептата е напълно точна и винаги се получава. Началото на нейното създаване се поставя на 22 август 1920 г. в Уокиган, щата Илинойс. Тогава се ражда момче, което променя представите ни за света с необятното си въображение и умението да разказва завладяващи истории. Днес не случайно е определян като един от най-великите автори на ХХ век.

Новелист, писател на къси разкази, поет – талантът на Рей не познава ограничения, въпреки че никога не получава висше образование. В тази връзка самият той казва: „Библиотеките ме отгледаха. Не вярвам в колежите и университетите. Вярвам в библиотеките, защото повечето студенти нямат пари. Когато аз завърших гимназия – по време на Великата депресия, ние също нямахме пари. Не можех да ида в колеж, затова прекарвах три дни седмично в библиотеката в продължение на 10 години.”

Rei BredbariРей Бредбъри живее в Уокиган през първите години от живота си, а спомените си за родното място запечатва под името „Зеления град“ в полу-автобиографичните произведения „Вино от глухарчета“ и „Чувствувам, че идва нещо зло„. Семейството му се премества в Лос Анджелис през 1934 г., където започва и с първите си крачки в света на писането. Четири години по-късно публикува първия си разказ – „Дилемата на Холербохен“, в списание Imagination!.

И така Бредбъри става писател на пълно работно време, а през 1947 г. излиза и първата му книга – „Мрачният карнавал“. Същата година писателят се жени за Маргерита Маклайър, майката на четирите му дъщери, с която смъртта й го разделя петдесет и шест години по-късно.

Успехът застига Рей Бредбъри с появата на „Марсиански хроники„, която авторът публикува през 1950 г. Следват я изпепеляващата антиутопия „451 градуса по Фаренхайт“ (1953г.), любимото на поколения читатели „Вино от глухарчета“ (1957), „Чувствувам, че идва нещо зло“ (1963), „Дървото на вси светии” (1972) и „Възпявам електрическото тяло“ (1969).

До края на живота си (5 юни 2012 г.) Бредбъри създава над 27 новели и 600 къси разказа, преведени на повече от 36 езика и продадени в над 8 милиона копия по света, а голяма част от сюжетите му са използвани във филмови продукции. За произведенията си писателят получава редица международни отличия, сред които Световната награда за фентъзи и наградата Брам Стоукър за цялостно творчество. Сред призовете на Бредбъри е и наградата „Eми“ за филмовата адаптация на „Дървото на вси светии“.

Това, с което Бредбъри обаче ще бъде запомнен най-ярко, е неговата способност да вижда в бъдещето. Заради нея някои хора с основание го оприличават на съвременния Жул Верн. Та нима не предрече той появата на банкоматите, слушалките и Bluetooth устройствата в „451 градуса по Фаренхайт“? А не беше ли неговата концепция за изкуствения интелект, представена във „Възпявам електрическото тяло“?

И точно както му е предрекъл илюзионистът Г-н Електрико през 1932 г. – Рей ще живее вечно.

Прочетете още ревютата на „Вино от глухарчета“ и „Сбогом, лято“ в Аз чета.

Не пропускайте и ревюто на Христо Блажев за „Вино от глухарчета„.