fb
Ревюта

Дъх на отиващо си лято

2 мин.
sbogom lyato

sbogom lyatoСбогом, Лято“ е като един дъх. Чакан безкрайно дълго и най-сетне уловен. Пленен внимателно в буркан, след което грижливо пропит в страниците. Роман за едно лято, което уморено отстъпва на есента.

Разказ за неизбежното порастване, което притиска децата. За появата на първи сериозни размисли за живота. Въпросите за смъртта са плашещи, но момчетата дръзко заявяват, че отказват да остареят; смъртта не ги интересува. Чувстват се силни, енергични и малко помъдрели. Вярват, че заедно могат да се справят с всичко. Приятелството им укрепва. Колебанието е временно, а разочарованията бързо се забравят. Хлапаците крещят за внимание и признание и пакостите им стават все по-дръзки. Но дали това ще е достатъчно, за да бъдат поставени поне наравно с възрастните? Възможно ли е войната между поколенията да завърши с победа за една от страните? И дали мечтаният триумф няма да нагарча, вместо да влее сили в телата?

Прекрасен и мъдър роман на Рей Бредбъри. „Вино от глухарчета“ ме спечели с едно щракване на пръсти и за това с леко притеснение разгърнах „дългоочакваното продължение„. Отдъхнах си – „Сбогом, Лято“ носеше в себе си същите прелестни достойнства. Ето го лекия, изливащ се като летен дъжд разказ. Ето го и вълшебното щуро детство, изпълнено с непрестанни вълнения, занимания и безброй въпроси. Ето ги и тези момчета, които самоуверено приемат, че могат да се справят с всичко.

Тази наглед тънка книжка носи неописуема наслада и помага на всички да си припомнят едни позабравени години. Летни месеци, в които по цял ден тичахме по поляните и ни се струваше, че е възможно дори да полетим. Детство, което изглеждаше уникално и безкрайно. Време, в което постоянно бяхме усмихнати и щастливи…

[ + ]