Електронни или хартиени книги? Четене за познание или четене за удоволствие? Не един или два разгорещени спора са се водили между книгоманиаците по линията на това вечно противопоставяне, но ето, че попаднах на роман, който с лекота помирява „враждуващите“ страни.
„Денонощната книжарница на мистър Пенумбра“ (изд. „Ciela“) е причудливо старомодно място, което сякаш е сбъркало века. За Клей Джонсън – останал без работа младеж, то предлага на пръв поглед идеална почивка от дигиталния свят, в който късметът му не е проработил. Любопитството му обаче бързо се разпалва – веднага става ясно, че това не е обикновена книжарница. Малобройните клиенти са доста странни, а популярните книги служат по-скоро за прикритие на тайнствени шифровани заглавия, които се дават само на посветени.
Изобилието от свободно време подтиква Клей отново да се обърне към старите си умения, за да разгадае какво се случва в необикновената книжарница. За кратко време се оказва въвлечен в завладяващо приключение, в което присъстват всички задължителни атрибути на добра литературна мистерия – древна книга, тайно братство с месия и апостол, който е… дизайнер на шрифтове. Клей има на своя страна цялата мощ на съвременните технологии, но дали тя ще е достатъчна, за да проникне в загадките на човешкия ум?
В никакъв случай не очаквайте тежък средновековен трилър. Романът е очарователен с леката небрежност, дори намигване към жанра. Героите от страната на дигиталния свят са симпатяги и непукисти, които не се взимат много насериозно. От другата страна са тежката артилерия читатели, които не четат за удоволствие, а за да изпълнят мисията, с която са натоварени. Двете страни обаче се съюзяват в името на вечното човешко любопитство, което се стреми да отключи всяко знание.
Има я чудесната атмосфера на шумоляща хартия, красиво подвързани томове и аромата на стари книги, но в същото време с не по-малко страст е разкрита красотата на технологичното мислене. Сканирането на тайнствените кодекси в офиса на „Гугъл“ е точно толкова вълнуващо, колкото разгръщането на хартиените книжни съкровища. В центъра на събитията застава текстът, за който не е важно в какво тяло ще бъде облечен. А още по-важен от текста е четящият, който единствен може да му вдъхне живот.
Още за романа в „На по книга, две“, „Книголандия“, „Maggically“.
