Животът и творчеството на Яна Язова ме плениха преди години – дотолкова, че настървено се опитвах да намеря още и още информация, разглеждах снимки, ходих на изложба, посветена на нея и Александър Балабанов, на която имаше изрезки от писма и карикатури от вестници (контрастът във външния им вид е бил обект на подигравки). Много е лесно личността ѝ да те обсеби – красива, загадъчна, заплетена и трудна съдба, скандали, литература и трагичен край. Всеки път, когато минавам покрай блока на „Раковска“, където е живяла, поглеждам лицето ѝ (има паметник) и се чудя дали един ден ще разполагаме с цялата история, без въпросителни.
Ето защо подходих с огромен ентусиазъм към „Извън редовете“ (изд. „Enthusiast“) на Боряна Дукова. Наясно съм, че някои следи отдавна са заличени умишлено, но може би не е нужно да знаем всичко. Важното е, че интересът към Язова не стихва, а дори напротив.
Романът е разделен на две части, като в първата ни води гласът на Яна. От епилога става ясно, че достоверността на тази половина е плод на дълго ровене в библиотеки и архиви, а разказът от първо лице до голяма степен се основава на публикувани материали, писма и документи. Боряна Дукова цели три години проучва в детайли живота на Язова, за да успее да говори с автентичния глас на „единствената правописна грешка“ на Александър Балабанов.
Заради тази любов се криех от майка ми, като ти пишех бележки, мълчах на баща ми и тичах при теб. Хиените не спираха да ме разкъсват. Но какво знаеха, какво можеха те? Те никога не са били целувани от някой ангел, те никога не са били като мен на земя и небе. Те никога нямаше да ни разделят! Вярвахме го и двамата, нали?
Втората част от „Извън редовете“ е с мъжки глас, по-конкретно този на доктор Красимир Янчев, който известно време си въобразява, че Язова му е майка. Както Дукова сама признава в епилога, образът му е фикция и по-скоро въплъщава упоритостта и желанието на историка Петър Величков да отдаде заслуженото на творчеството на Яна Язова. Той е и сред причините за моя интерес към авторката – преди много години случайно попаднах на негови статии, които ме провокираха да науча повече за едно момиче, родено като Люба Ганчева.
Животът на Язова е изключително интересен във всяко едно отношение. Дукова успява, особено в първата част, под формата на обръщения към вече покойния Балабанов, да разкаже с гласа на Яна за любовта ѝ с професора – не само за нежните и хубави моменти, но и за угнетеното ѝ от ролята на несъпруга сърце. За онези първи стъпки един към друг, когато тя е още 18-годишна студентка, за славата ѝ след първата стихосбирка „Язове“, за годините, през които е млада, красива, успешна, известна, когато вестниците едва смогват да я печатат и хвалят. И сетне за всички унижения, мъчения, лишения и заплахи след 1944 г., тоталното ѝ забравяне, отшелническия живот, страха от стъпките, които винаги я следват на улицата и в крайна сметка решават как ще приключи пътят ѝ. Живот, изпълнен с контрасти, който е всичко друго, но не и обикновен.
Портрет на Яна Язова, нарисуван от Руска Маринова, 1933 г.
В романа не се споменава името на писателя, за когото има твърдения, че е откраднал ръкописите ѝ. Този въпрос е повдигнат за първи път по повод издирването на романа ѝ „Левски“. Въпросният писател е Николай Хайтов и неговите синове изгубиха делото за клевета срещу Петър Величков. Дали е така, или не, аз не мога дори да предполагам, защото наред с мистериозната смърт на Язова остава и големият въпрос кой и как е разполагал с имуществото ѝ.
Язова е крехка, но силна психически жена, която не предава убежденията си. Тя приема мизерията пред опцията да напише стихотворение за Георги Димитров, макар да е наясно, че това решение затваря всички врати пред издаване на историческите ѝ романи.
Смелостта на Яна Язова ме смайваше. Описваше събитията толкова далеч от принципите на социалистическия реализъм, залегнали като задължителни в устава на Съюза на българските писатели. Правеше го, когато зад вратата над дома ѝ новият строй беше победил дори в Чехословакия, когато по стълбите се разминаваше с двойника и телохранителя на Тодор Живков.
Още като много млада Язова получава отзиви за поезията си, изразяващи учудването на хората от темите, които засяга. Откъде досегът със смъртта, грозното, болестта? Защо не пише като Багряна и Габе за любовта, откъде всички тези саркофази, зловещи фенери и усещането за нещо непоправимо, надвиснало над нея? Може би още тогава интуицията ѝ, за която става дума и в романа, ѝ е показвала картини от бъдещето. Единственото сигурно в нейния бурен живот е, че тя е необикновена както в книгите си, така и сама по себе си „извън редовете“.
Можете да вземете тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!
