fb

"Аз чета" стана на 14 години.  Какви са нашите подаръци, виж тук!

Ревюта

„Левски“ – различният прочит на Яна Язова

6 Mins read

яна язова васил левски От известно време името на Яна Язова витае около мен – в случайни коментари за гениалността й като автор, в обсъждания на връзката й с проф. Александър Балабанов. Но дългите години на забрана за издаването на произведенията й, а и естественото изключване на Язова от учебните програми, я бяха превърнали в напълно непозната за мен. Докато един ден не ми попадна брошура на издателство „Изток-Запад“, свързана с историята и книгите на тази толкова интересна авторка. Сдобих се е първата част на трилогията „Балкани“ – „Левски“ и дългото ми пътуване започна.

Книгата е огромна – цели 745 страници, изпълнени с пробуждането на българския народ от дългия сън и подготовката му за освобождение; със саможертвата на онези, решени да дадат всичко за родината; с грешките на едни, с далновидността на други. За разлика от историите на класиците обаче, разказите на Язова са живи, одухотворени и неусетно те пренасят във времето на освободителните борби, привличайки те като съучастник, като радетел за свободата. Точно това ми хареса – няма го онзи тежък изказ, пълните с турцизми страници, които затрудняват по-неуверените читатели. Докато четеш „Левски“, всичко е само действие, желание за борба и истинско преживяване!

В „Левски“ Яна Язова описва отрязък от живота на великия ни революционер Васил Левски, изграждайки живия му образ по начин, който малцина са успели да предадат. Образ от плът и кръв, с толкова живи мисли и чувства, че се питаш дали автор и герой не са се познавали, дали не са били един човек. Освен Апостола, авторката вплита в историята си и образите на много знайни и незнайни българи като на игумения Евпраксия (готова да изгради и поддържа армията си от монахини), на сестра Серафима (решена да търси мъст за родителите си), на Делича (невръстно момче, готово да умре за свободата), на Стоян Илийка и Добри войвода… Интересно ми бе да прочета за противоречията вътре в народа относно начините за освобождение – чрез отделни бунтове или чрез всенародно въстание, колебанията на мнозина и вярата на малцина. Хареса ми и живото описание на битката при Бузлуджа, на невероятните превъплъщения на Левски, на начина, по който великият българин печели сподвижниците си за святото дело на Освобождението… Любен Каравелов, Христо Ботев, Ангел Кънчев, Филип Тотю, Хаджи Димитър и Караджата също присъстват в книгата на Язова, но съдбите на някои от тях остават недовършени – вероятно защото това е само първият том от трилогията. А препратките и загадките към следващите четива от поредицата са умело изградени, грабвайки вниманието на читателя и предизвиквайки го да довърши докрай делото по четенето на „Балкани“. И до утре да разказвам, ще е безсмислено – майсторството на Язова трябва да бъде почувствано в първо лице. Затова по-скоро ще изведа резюме на мислите си по време на четенето:

Яна Язова

Яна Язова

1. Тъй като сухото описание на исторически факти не ме влече особено, бях готова да се откажа от книгата още в началото, докато преглъщах безкрайното описание на произхода на името „Балкан“. Затова бих препоръчала на всички, които не си падат по такъв тип изследвания, да прескочат въведението „Бурен кръстопът“ и да дадат шанс на книгата да ги грабне.

2. Дълго се чудих дали игумения Евпраксия – силната управителка на Горния метох в Калофер, е реален образ. Отговорът е „Да!“, а ако посетите Калофер, не пропускайте да отидете до манастира „Въведение Богородично“. Аз пък, заинтригувана от ролята на монахинята в трилогията „Балкани“, ще прочета за последната среща на Евпраксия с Куртчу Осман.

3. През цялото време на четене тръпнех да видя как Язова е представила образа на поп Кръстьо – дали се е съобразила с дългогодишно тиражираните обвинения към свещеника като предател на Васил Левски, или е представила друга, своя версия. Тъй като романът е събран по авторски ръкописи (оригиналът е откраднат след убийството на Язова), не знам как в действителност е щяла да го представи. Но според откритите ръкописи, само е загатнато, че поп Кръстьо вероятно е отговорен за залавянето на Левски. Явни обвинения спрямо него авторката не повдига. Предполагам, знаете, че според видни историци, всъщност турската полиция е успяла да влезе в дирите на Левски и просто е извадила късмет да го залови, а предателството е по-скоро плод на съмнения и художествени произведения, не толкова на реални исторически факти.

4. Всяка година, около честването на годишнините от смъртта на Апостола, хиляди българи решават, че защитават святото дело на Васил Левски, оплюват други народи и обвиняват турския етнос за 500-те години робство, на което е бил подложен българският народ. Омразата обаче не води до нищо съзидателно, позитивно и смислено. А идеята на Апостола е ясно предадена в книгата на Яна Язова – стига да прочетем и осмислим думите:

„Нека всяка народност, както и всеки човек, утвърди своята свобода и да се управлява по своята собствена воля… Ние желаеме за себе си свобода народна, свобода лична и свобода религиозна; с една дума, свобода човеческа, и затова желаеме такава съща свобода и на нашите приятели и съседи… Ние не въставаме против турския народ, а против турското правителство и против ония турци, които го подкрепят и бранят. С една дума, ние считаме за приятели всички народи и народности, които съчувстват на нашето свещено и честно дело, без да гледаме на вяра и народност“!

Васил Левски. Портрет от Георги Данчов. Съхранява се Пловдивската галерия

Васил Левски.
Портрет от Георги Данчов. Съхранява се Пловдивската галерия

Затова, мили патриоти, преди да държите речи как делото на Левски е и ваше дело, прочетете и осъзнайте идеологията на великия българин, пък после говорете. Перипетиите около издаването на книгите на Яна Язова са много и все интересни. Интригите, завъртяни зад гърба на тази страхотна авторка са доста и ако ви е интересно, ще откриете информация за тях в предговора към книгата. Но ако търсите нов, различен и все пак класически поглед към събитията, свързани с освободителното движение в България, горещо ви препоръчвам трилогията „Балкани“.

И нека през 2013 г., чествайки 140 години от обесването на Васил Левски, най-накрая осъзнаем колко истински и пророчески са идеите му, да приемем делото му в сърцата си и тръгнем към промяна – на нравите, на прогнилите идеи, които ни заобикалят, за да осъзнаем какво е истинската демокрация и как всеки трябва да има права и да се бори за тях. Чрез сърцето си. Чрез личните си убеждения. С личен пример.

Ревюто е публикувано за първи път на 18 Февруари 2013.