fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

БиблиотекаОткъсиСпециални

Руският човек след разпада на СССР в „Алкохолен делир. Литературни репортажи за Русия от XXI век“ от Яцек Хуго-Бадер [откъс]

7 мин.

Книгата „Алкохолен делир: литературни репортажи за Русия от XXI век“ от полския репортер и журналист Яцек Хуго-Бадер е сред най-новите попълнения в каталога на издателство „Парадокс“. В нея абстрактните цифри на разпаднето на Съветския съюз получават глас и лице и въздействат силно върху емоционалния свят на читателя.

Измерени в цифри и статистики, последствията ит периода на разтурването на съюза са страшни. Днес в Русия, само по официални данни, са регистрирани: алкохолици – над 4 580 000; наркомани –8 870 000; психично болни – 978 000; ХИВ-позитивни – 2 380 000. Руската федерация заема първо място в света по: брой на умишлените убийства и самоубийства; честота на пътнотранспортните произшествия; обема на търговията с хорa и още много подобни категории.

Тези данни – достъпни в много медии – не са собствено откритие на големия полски журналист Яцек Хуго-Бадер. Но в неговите репортажи, писани почти цяло десетилетие, абстрактните цифри получават лице и глас. Оживяват в разказите на героите – конкретни хора, с конкретни съдби, както из мегаполисите, така и из необятната, почти недостъпна азиатска шир.

Прочетете откъс от книгата при нас.

Хеви метъл – курви, музика и пиячка

Закъснява. След час се обажда и казва, че ще закъснее с четиресет минути.

– Вече закъсняваш с шейсет – процеждам.

– Значи добави към тях още четиресет.

Станаха още шейсет. Общо два часа закъснение. Влезе в кафенето и нито дума извинение. Дънки, зелено яке, дълга светла коса, брада… Не приличаше на фашист. Даже не ти стиска ръката силно. Но се смее неприятно и тогава лицето му (като на хора с пареза на лицев нерв) изобщо не се променя.

Сергей Троицки, известен като Паук (паяк), е основател и лидер на обичаната от скинари и фашисти хеви метал група „Карозия метала“. На четиресет и една е.
Бил на осемнайсет, когато през 1984 г. не го приели в университета, защото имал дълга коса. Така че основал групата, макар че това били най-лошите времена за нелегалната по онова време рок сцена, защото на власт в СССР бил Юрий Андропов, бивш шеф на КГБ, който за щастие умрял тринайсет месеца след коронацията си.

Майката на Паук е зъболекарка, а баща му – професор по философия.

– Не ги ли смущава, че синът им е фашист? – питам.

– Че защо да ги смущава? – отговаря той с въпрос и шумно сърба кафето си.

– В Съветския съюз и в Русия това винаги е била най- тежката обида. От ръцете им са загинали двайсет милиона твои сънародници.

– От ръцете на комунистите са още повече, а в армията на Хитлер са служили милион и половина съветски хора.

От комунистите обаче също не се гнуси. Даже бил член на Национал-болшевишката партия (червените фашисти), свирел на техни митинги, конгреси, походи.

Тъкмо се беше върнал с групата си от турне из Сибир.

– Четиринайсет дни и концерти в единайсет града – отговаря разпалено. – След всеки концерт поркане до сутринта, после влак, отново концерт, поркане и влак… По пътя се опитваме да пием не по-малко от половин литър дневно на калпак. Водка и разни местни балсами. За да избегнем стомашните натравяния, психическото разстройство и за допинг.

Курвите, музиката и пиячката са целият ми живот. Най-хубавото в него.

В миньорския Новокузнецк получили от един фен два тона въглища в чували. Продали ги веднага за пет хиляди рубли.

– А след концерта наехме разкошна баня и пет курви – разказва Паук. – В Москва добрата проститутка струва десет хиляди, а в провинцията можеш да си наемеш топ модел за цяла нощ за осемстотин рубли.

Три от тях продължиха с нас и по концертите танцуваха голи на сцената. Бяха звезди, но ги изхвърлихме по пътя, защото искахме да имаме нови във всеки град.

Паук изнася много концерти в провинцията, защото в столицата няма шансове да свири в голяма зала. Забранено е да се пуска музиката му по радиото или по телевизията.

– Даже лежах две седмици в ареста – оплаква се той. – Заради песните ни. Че едва ли не призовавам към безредици, към разпалване на расова омраза и насилие. По дяволите! Музиката е чиста абстракция, не може да се приема толкова буквално.

– Пееш да се забие кол в гърдите на черния. Що за абстракция е това?

– Ами както са забивали на вампирите! Чиста абстракция. Та нали няма вампири!

– Твоите поклонници го разбират буквално и бият на улицата, че даже и убиват емигранти и африкански студенти.

– Аз не съм виновен, че някой ме е разбрал грешно.

Патриотичен рок – президентското царство

– В Москва е страшно – Валерий Наумов също иска да ме ужаси. – В класа на сина ми от трийсет и четири деца седемнайсет са емигранти, чужденци от неславянски произход. Точно половината. Когато аз ходех на училище, в класа ми имаше само един. У нас, в Москва, зимата е по-скъпа отколкото в Лондон, а те изкупуват всичко. В палатите си горят пачки в печките. Страната ни умира.

– Знам. Всеки ден в Русия загиват хиляда и петстотин души. Това е демографска катастрофа, а рускините не искат да раждат, защото децата им пречат да работят.

– Телевизията е враг номер едно. И наркотиците, пепси-колата, макдоналдс… И цялата прозападна безидейност, най-лошата човешка свинщина, която тече от екраните и не позволява да се ражда потомство. Казват, че ако искаш да унищожиш врага си, трябва да възпиташ децата му. И телевизията така възпитава, че в житейска цел се превръщат само парите.

Говори за поколението, родено през осемдесетте, което в Русия наричат „пепсиколно“.

Валера е лидер на фолк-рок групата „Иван Царевич“, която в творчеството си се опира на традициите на Средновековната Рус. От осем години не могат да пробият на голямата сцена. Свирят облечени с кожи и ризници, а най- големият им хит е „Россия вперёд“. Напред, за земята, за вярата, за Урал, за Крим, макар че Крим вече е в друга страна (Книгата е излиза за пръв път през 2009 г. – бел. ред.), с което много руснаци не могат да се примирят. Затова пък не можеш да не се съгласиш с Валера за руската телевизия. При първа възможност имитира западните образци, но несъмнено не тези, които се отнасят до информационните стандарти. Изпреварва целия свят в измислянето на задачи за героите на различните риалити шоута, които за пари облизват бита сметана от задници, ядат изпражнения, мърша, живи хлебарки.

– Чак когато Путин оглави президентското царство и разреши патриотизма стана по-лесно – казва лидерът на „Иван Царевич“.

Станали ежегодна звезда на фестивала „Слава России“, организиран от партията на Путин „Единна Русия“.

– Колкото повече младежи слушат нашата музика, толкова по-малко пепси ще пият. Само че не се получава, защото целият шоубизнес в Русия е един голям боклук. Ако не платиш солено, нямаш шанс да стигнеш до радиото и телевизията. Двама-трима решават какво обича народът. А руският човек лежи на дивана, пийва си бира, лентяйства, на такъв тихомълком можеш да му пробуташ каквото си поискаш.

Ако откъсът oт „Алкохолен делир. Литературни репортажи за Русия от XXI век“ ви е харесал и искате да прочетете книгата, можете да я поръчате от Ozone.bg с 10% отстъпка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си.