fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

БиблиотекаОткъси

Само хората, които не изпитват съжаление, нямат надежда. Из „Твоята най-силна година“ от Майкъл Хаят [откъс]

9 мин.

„Твоята най-силна година“ (изд. „Intense“) от Майкъл Хаят е книга, която е способна да мотивира своите читатели най-после да предприемат действията (малки или по-големи), които ги делят от удовлетворението на постигнатите цели. С ясен призив, че следвайки предложените в изданието пет конкретни стъпки, ще постигнете успех в желаната за вас сфера, Майкъл Хаят се нарежда сред популярните за съвремието мотивационни личности с небивал професионален успех. Блогът му има милион преглеждания на страници месечно и е отразяван в публикации на The Wall Street Journal, Forbes, Fast Company, Inc., и Entrepreneur. New York Times го определя като автор на бестселъри, а класацията за най-бързо разрастващи се компании в САЩ Inc. 5000 го дава за пример, след като само за три години фирмата му бележи ръст от 330%.

Прочетете откъс от книгата му тук:

Ползите от съжалението

Преди да погледнем към ползите, нека разгледаме едно обичайно, но безполезно действие, до което прибягваме, когато съжаляваме: самообвиняваме се. „Разликата между Аз съм пълен провал и Аз се провалих може да ви изглежда нищожна – казва Браун, – но всъщност е огромна.” Когато се фокусираме върху себе си вместо върху извършените действия, следващия път ни става по-трудно да насочим вниманието си към коригиране на действията си поради простата причина, че не сме се съсредоточили върху корекцията.

Да речем, че сте изгубили самообладание пред някое от децата си или пред приятел. Или че сте сгафили с доклад, който е лишил компанията ви от рентабилен нов клиент. Може да продължите да се тюхкате колко лош човек сте. Това би било малка утеха за приятеля или колегите ви, а единственото, което ще постигнете, е да постъпите по същия начин в бъдеще. Или пък може да определите като лоши действията и резултатите си. Направите ли го, ще сте в състояние не само да поправите настоящи пропуски, но и да се предпазите това да ви се случи повторно.

По-лошо, самосъжалението стои в папката с доказателствен материал в наказателния съд в умовете ни и като непрекъснато нарастващата купчина от показания, свидетелствайки за най-лошите ни ограничаващи убеждения за самите нас. Няма да говоря за вродената склонност към потвърждение. Всички допускаме грешки, затова ако вярвате, че сте пълен провал, никога няма да изчерпате запаса си от доказателства. Всеки следващ нов случай направо бетонира казуса ви. И тъй като преживяваме това, което очакваме, както вече разбрахме, вие вероятно просто ще получавате още от същото. От друга страна, ако вярвате, че вие се проваляте, може да започнете да преценявате какво липсва в действията ви и да потърсите начин да ги коригирате. Не вие сте провалът, а преживявате провала, който ви създава дисонанс, изискващ да насочите вниманието си към него, за да разрешите проблема. Ето това се случи с мен, когато осъзнах, че подходът ми във връзка с работата ме отчуждава от семейството ми. За мен съпругата ми и дъщерите ми бяха важни – по-важни от работата ми, – ала действията ми говореха друго. Въпросният дисонанс ме накара да променя подхода си и да възстановя отношенията си с тях.

Ландман определя няколко ползи от съжалението. Заслужава си да спомена три от тях. При първата има указания, които ни препращат към третия етап от Разбора на резултатите. Съжалението е форма на представяне на информация, затова е от съществено значение да размишляваме върху грешните си стъпки, за да ги избегнем в бъдеще. Следващата полза е свързана с мотивацията за промяна. Както твърди Ландман: „Съжалението може не само да ни каже, че нещо се е объркало, но и да ни подтикне да предприемем съответните действия”. Аз със сигурност го почувствах с Гейл и с дъщерите ми. И накрая, интегритет[1]. Съжалението може да работи в нас като морален компас, насочвайки ни, когато се отклоним от правилния път.

Дори само тези три причини би трябвало да са ви достатъчни, за да преосмислите незабавното му отхвърляне. Когато бомбата от съжаление в живота ми се взриви, аз бях в състояние да направя преоценка и да преориентирам приоритетите си. Много се потрудих, за да възстановя най-важните за мен взаимоотношения, но ако не съжалявах за тях, това щеше да е невъзможно. Щях да съм в пълно неведение за нуждите или негодуванието на другите, без да мога да понеса своята отговорност. Съжалението ме накара да се справя сам с провала си и да се поправя, а отношенията с дъщерите ми сега са по-добри от всякога. Тук обаче има и нещо повече.

Майкъл Хаят

Принципът на възможността

Преди няколко години изследователи от Университета в Илинойс класифицират нещата, за които хората съжаляват най-много в живота си. Нийл Ройс и Ейми Съмървил обобщават резултатите от многобройните проучвания и ги подлагат на повторен анализ, като наред с това провеждат и свои собствени допълнителни изследвания. В списъка присъстват семейството, финансите и здравословното състояние, но шестте неща, за които хората изразяват най-голямо съжаление, са свързани с образованието, кариерата, романтичните отношения, изпълнението на родителските отговорности, самоусъвършенстването и свободното време. Забележете как областите, в които хората изпитват най-голямо съжаление, са тясно свързани с десетте жизнени сфери, които ви посочих в началото на книгата. Ако във всяка отделна житейска сфера качеството на живота ви е ниско, ви приветствам с добре дошли в човешката драма. Не сте сами.

Ройс и Съмървил описват триетапен процес, състоящ се от действие, резултат и припомняне. Първо, предприемаме стъпки към някаква цел. Второ, преживяваме последствията от усилията си. Ако те са неуспешни, често активираме чувството си за съжаление. Но най-интересно става на етап 3, припомнянето. Изследователите установяват, че „неудовлетворението и разочарованието са най-силни там, където шансовете за коригиращо действие са най-добри”. С други думи, съжалението не само се връща назад, като при запушена канализационна тръба, бавно просмукваща неприятни минали преживявания, а ни сочи и напред към нови и обещаващи възможности. Те наричат откритието си Принципът на възможността, който е диаметрално противоположен на общоприетите мнения.

Съжалението не просто ни подтиква към корекции в поведението ни. Проучванията сочат също, че сме склонни да изпитваме най-силно съжаление тогава, когато възможностите за подобрение са най-големи. Никой не се справя добре, носейки смазващия товар на съжалението. За щастие, в умовете ни протичат естествени процеси като преосмисляне, благодарение на които можем да се освободим от тежестта, особено когато шансовете да поправим стореното са най-малки. Разбрали сме го отдавна. Оттам произтича народната мъдрост „Времето лекува всичко”.

Това, което невинаги признаваме, е, че понякога съжалението ни преследва точно защото ни дава знак за шанса да коригираме ситуацията, независимо дали това е завръщането ни в колежа, промяна в кариерата ни, или възстановяване на взаимоотношения. „Съжалението упорства точно в онези ситуации, в които възможността за положителни действия остава голяма.” Ето една от причините, поради която Ландман е сложила подзаглавие на книгата си „Упорството на възможното”. Съжалението е мощен индикатор за бъдещи възможности.

Пътен знак, а не блокада на пътя

Принципът на възможността е мощен фактор за промяна. Помислете за качеството на живота ви. (Ако все още не сте получили оценката си, препоръчвам ви да го направите сега на BestYearEver.me/lifescore.) В кои жизнени сфери получихте най-ниски резултати? Може би това е социалният ви живот, заниманията през свободното ви време или духовното ви развитие. Или може в професионалното ви развитие и финансовото ви състояние. Независимо кои са сферите, време е да преосмислите чувството за съжаление. Вместо блокада на пътя към напредъка мислете за него като за пътен знак, сочещ ви пътя напред.

Невробиологията ни оформя положителните характеристики на съжалението. Мозъчните скенери откриват изпитаното чувство на съжаление над очите ни в медиалния орбитофронтален кортекс. Когато тази част от мозъка е засегната, пациентите не само губят чувството си за съжаление, но са и неспособни да предприемат коригиращи действия, които биха отключили съжалението у един здрав човек. С други думи, фактът, че изобщо изпитваме съжаление, свидетелства, че притежаваме онова, което ни е необходимо, за да направим положителни промени в обстоятелствата в живота си, независимо колко безнадеждни ни изглеждат. Само хората, които не изпитват съжаление, нямат надежда.

Ами ако най-големите ви разочарования от предходната година всъщност ви насочват към някои от най-значителните ви победи през следващата? Ами ако съжалението не ни напомня за невъзможното, а по-скоро ни насочва към възможното? Вместо да възприемаме съжалението като чувство, работещо срещу възможността ни да се развиваме и усъвършенстваме, можем да възприемем, че то всъщност ни насочва към израстването и усъвършенстването, които най-силно желаем. Ето ви замяна на ограничаващо убеждение с освобождаваща истина!

Тъй като ще преминем към следващата стъпка от пътешествието ни към вашата най-силна година, искам да ви насърча да останете с нагласата за възможното. Имам още едно предложение за това как да го направите.

Само хората, които не изпитват съжаление, нямат надежда.

[1] Интегритет – (лат. integritas – цялостност, целокупност, честност, непоквареност, почтеност) е концепция за последователност от действия, ценности, методи, принципи, очаквания и резултати. – Б. пр.

Снимкu: Michaelhyatt.com