„Съпругата помежду ни“ (изд. „Colibri“) от Гриър Хендрикс и Сара Пеканен ме привлече с обещанието за трилър, който не можеш да оставиш до последната страница. За мен това означава нетипичен сюжет с изненадващи обрати и трябваше да напредна малко в текста, за да се отърся от очакванията си и да прочета романа с чисто съзнание, без сравнения и вътрешни коментари.
Писателското дуо наистина е подготвило няколко изненади за читателите и не съм сигурна как да обобщя историята, без да издам нещо. Все пак мога да кажа, че „Съпругата помежду ни“ не е кървав или напрегнат трилър с преследване, мрачни сцени и други подобни. Всъщност за мен страшното, „трилърското“ произлиза по-скоро от реалната възможност описаното в книгата да се случи на всеки един от нас.
В романа се откроява темата за страха, която авторките използват по различни начини. Освен че няколко пъти поставят героите си във физически опасни ситуации, където страхът е нормална физическа реакция, те обръщат внимание и на по-дълбоките му психологически измерения. Говорят за страха от това да останеш завинаги сам – не само в романтичен план, без половинка, но и без подкрепа, без закрила и защита в опасна ситуация.
В същото време противопоставят на него опасността да попаднеш под властта на другия, да се изгубиш във връзката, да разчиташ на чуждата помощ до такава степен, че да станеш неспособен да се погрижиш за себе си. През цялото време ме преследваше осъзнаването колко важно е да имаш приятели, които да ти покажат истината в такъв момент.
Хендрикс и Пеканен залагат много на психологизма, като разкриват вътрешните борби на героите. Проследяват как характера им се променя с времето заради чуждото влияние. Благодарение на честите ретроспекции виждаме как случките от миналото, влияят върху поведението на персонажите, предопределят решенията им и бележат живота им завинаги.
„Съпругата помежду ни“ започва бавно и на пръв поглед историята изглежда предсказуема. След това започват изненадите и сюжетът се раздвижва, но на моменти се налага да се съсредоточиш малко повече, за да проследиш действието. Не ме побиха тръпки от описаните сцени, не изпитвах и непреодолимо желание да прочета книгата на един дъх, но определено ми беше интересно да видя докъде ще стигнат героите и каква ще бъде развръзката.
Мотивите в романа не са нови и въпреки някои оригинални решения при структурата и представянето на образите не носи стряскащи прозрения. И все пак в един момент се оказваш обсебен от предупрежденията в него. Авторките ни показват една по-различна форма на насилие, която е твърде реална и за мнозина е ежедневие. Финалът дава надежда, че изход винаги има, независимо колко опасна е ситуацията, но ни кара и да се запитаме: „Колко тежко трябва да стане, за да се опомним, и на какво сме готови, за да намерим отново себе си?“.
Можете да вземете книгата с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!
