Рейчъл Холис е собственичка на просперираща медийна компания, майка на четири деца и бестселъровата авторка на биографичната книга „Момиче, измий си лицето“ (изд. „Хермес“), развенчаваща всички митове, които пречат на жените да реализират потенциала си. Споделяме с вас текста ѝ, публикуван в The Chic Site, в който тя споделя в типичния си духовит стил творческите си съвети за писане на книга.
Обичам да говоря с прохождащи писатели. Честно казано, защото неотдавна самата аз бях такава! През цялото време ме питат какви са съветите ми за писане на книга, насочени към начинаещите автори. Ето защо сега ще ви кажа как да напишете книга. Но първо ще направя едно гигантско уточнение: не знам за какво говоря! Не съм усвоила тези съвети на обучение или в училище – просто това са триковете, които ми свършиха работа. Така че, ако прочетеш списъка ми и си помислиш: „Момиче, това е лудост!“, то вероятно е лудост за теб и трябва да го игнорираш напълно! Но някои от вас може да открият нещо полезно, така че ето я версията на Рейчъл Холис как се пише книга.
Първо, нека изясня, че няма да говоря за сюжет, герои или каква да е историята. Щом си отворил този материал, то значи отдавна мислиш за книги и герои. Ще засегна основните досадни стъпки по пътя ми от идеята за книга до завършения ръкопис.
Броят думи
Ако следите много автори в социалните мрежи, вероятно сте ги чували да говорят за броя на думите си. Това е така, защото в договорите за книги има включен обем. Договорите за художествените ми книги например винаги са били за „около 90 000 думи“, докато договорът за нехудожествената ми книга (готварската) е за „около 50 000 думи“, защото в нея има и снимки, които компенсират разликата. Така че, когато чуеш как авторите говорят/мрънкат/плачат за броя на думите си, то е, защото се опитват да стигнат до заветната цифра… а стигането дотам е по-трудно, отколкото да побереш следродилното си тяло в чифт дънки от предродилните времена, и обикновено включва същото количество проклятия и сълзи! Не си сигурен към колко думи трябва да се стремиш? Аз бих потърсила в Google какъв е индустриалният стандарт за вида книга, която искаш да напишеш.
Как пиша толкова много думи
След като си поставиш точна цел, трябва да измислиш как да я постигнеш. Повечето хора разделят количеството думи, което трябва да напишат, на броя дни, с които разполагат за целта. Ето защо, ако искаш да напишеш 90 000 думи за шест месеца, то трябва да се целиш в 500 думи на ден. Това е чудесно мерило за ежедневния брой думи при стартирането на нов проект. Единственият недостатък на този вариант (за мен) е, че не се справям добре с малък брой думи. Разсейвам се, започвам да ровя из Facebook, обмислям какъв цвят боя да купя за дневната си… и всичко тръгва стремглаво надолу! Петстотин думи са толкова малко, че си мисля как мога да ги напиша по-късно и отлагам. Затова не си поставям за цел малък брой думи. Обичам да пиша на големи порции. Задавам си луди цели като 3000 или 5000, че дори и 8000 думи на ден. Този подход ми е много полезен в началото, защото при мен стартът винаги е най-трудната част от писането на една книга.
Снимка: Рейчъл Холис във Facebook
Как знам какво да напиша
Казват, че има два вида писатели. Такива, които са планирали целия си сюжет, преди да започнат да пишат, и другите, които мислят в движение. Аз категорично съм от втория тип! Не очертавам началото на една книга, защото все още нямам представа каква ще бъде. Обикновено написвам половината, преди да узная каква е историята. Когато стигна до средата, всичко започва да извира от мен и мога да си изградя идея какво ще се случи нататък. Началото обаче е брутално и поне осем пъти ще плача на рамото на Дейв, ще му обяснявам каква ужасна писателка съм и как мразя книгата и героите. Тогава, понеже притежава търпението на Йов, Дейв ще ми припомни, че МИНАЛИЯ ПЪТ съм казала абсолютно СЪЩОТО. Ето защо се принуждавам да преодолея големия брой думи дори когато нямам представа какво точно пиша. В противен случай вероятно просто бих плакала, втренчена в компютъра. Не казвам, че се нуждаеш от същият брой думи като моя, но намери собствената си версия и виж дали предпочиташ писателски спринт или писателска разходка.
Скапаният първи ръкопис
Когато говоря на хората за броя на думите си, те обикновено питат как, по дяволите, успявам да напиша толкова много. Отговорът е: никога не съм казвала, че са добри думи. Не твърдя, че са поезия. Всъщност не споделям какви са тези думи, защото НЯМАМ представа. Просто пиша каквото се появи в главата ми, докато стигна необходимия брой. Една книга не се ражда от първия ръкопис – ражда се по време на редакцията. Тук ще намериш нюансите си. Тук ще вложиш сърцето си. Първият ръкопис е само за да ти даде пътека, която да следваш – докато нямаш пълен ръкопис, не знаеш къде отиваш. Затова помисли за брой думи и започни да пишеш всичко, което ти хрумне. Няма грешни думи в първия ръкопис.
Рейчъл Холис в Атланта (снимка: Melissa Golden, The Washington Post)
Остави си известно количество трохи
Ето един забавен факт: Всеки ден спирам да пиша, щом вече знам какъв ще е следващият параграф. Няма нищо по-лошо от това да пишеш, докато завършиш дадена глава, и да се върнеш на следващия ден без ни най-малка представа какво следва. Нарочно не довършвам мисълта си, така че, когато се върна към ръкописа, да мога директно да продължа.
Четене и редактиране
Друг добър съвет, който ми се иска да бях получила? НЕ ПРЕПРОЧИТАЙ ЧЕРНОВАТА СИ!!! Когато започна да пиша, се връщам и препрочитам последните два параграфа, така че да знам откъде да продължа, но нищо повече. Като писател-новобранец имах наистина лошия навик да препрочитам текстовете си отново и отново. Това те кара да си мислиш, че пишеш, но всъщност прекарваш в „писане“ три часа, през които успяваш да добавиш едва няколко изречения тук-таме. Така че не препрочитай, докато нямаш напълно завършен първи ръкопис.
Партньор за критика
Също така избягвай да даваш на други хора да четат текста ти, преди да имаш готов ръкопис. Когато помоля някого да прочете незавършен проект, го правя, защото търся одобрение. Обикновено се случва, когато съм стресирана, мисля, че съм ужасна писателка, и искам някой, чието мнение ценя, да ми каже да продължа. Истината е, че никой друг не може да те мотивира достатъчно да завършиш първия си ръкопис. Трудно е и ще преминеш през всяка емоция на планетата, но АБСОЛЮТНО МОЖЕШ ДА ГО НАПРАВИШ!
Снимка: Melissa Golden for The Washington Post
Спътници при писането
Предполагам, че е различно при всеки автор, но ако се интересуваш какво винаги държа подръка по време на епична писателска сесия, то: Кофеинът е ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН. Всъщност съм сигурна, че лекарят ми ще хипервентилира, ако разбере колко точно ледени американота изпих, докато пишех последната си книга. Очилата ми (защото очите ми се напрягат от взиране в компютър по цял ден) и разядки (бадеми, бадемово масло, оризовки, морковени пръчици и т.н.). Опитвам се да се заредя със здравословни опции, защото, когато съм под стрес, ям и или ще са бадеми, или ще е пица! За мен е много важно също така да имам и тетрадка наблизо. Нося по една със себе си по всяко време, в случай че ми дойде идея или някоя сцена изскочи в главата ми.
Намиране на време
Ако питаш мен, писането е като да спортуваш. Трудно е да намериш време, гадно е, докато го правиш, но се чувстваш ТОЛКОВА ДОБРЕ, когато свърши. Предлагам ти да пишеш по едно и също време всеки ден. Когато имам краен срок, всяка сутрин се събуждам в 5 часа. Това ми дава поне час и половина време за писане, преди децата да станат. Също така ми харесва да съм толкова уморена, че да нямам сили да подлагам всичко на съмнение. Просто си пия кафето и пиша думички.
Последният ми съвет е следният: неведнъж ще ти се случи да си мислиш, че не ставаш за нищо, и ще искаш да се откажеш. Намери си приятел (дори и онлайн), който също е писател. Всеки писател се нуждае от друг приятел писател, който знае колко тежки са тези моменти. Същият този приятел-писател може да те издърпа от ръба и да намери думите, които да те вдъхновят да продължиш напред. Нуждаеш се от мотивационно послание? Ето едно от мен –> Имаш история в себе си. Имаш думи за казване, светове за изграждане и герои, за които си струва да се бориш. Няма да е лесно – нищо от хубавите неща в живота не е – но можеш да го направиш и ще бъде невероятно.
Вярвай в себе си!
Превод: Емилия Кирчева
Не пропускайте и ревюто на Стефани Калчева за „Момиче, измий си лицето“.
Снимка на публикацията: Melissa Golden, The Washington Post
