fb

"Аз чета" стана на 14 години.  Какви са нашите подаръци, виж тук!

Как четешСпециални

Как четеш: Емилия Кирчева

7 Mins read

През лятото за поредна година „Аз чета“ проведе своята стажантска програма – Happy Summer Trainees. По традиция след приключването й ви представяме нашите усмихнати щастливи стажанти в рубриката „Как четеш“.

Първа се включва Еми Кирчева, която безспорно ни очарова с ентусиазма, всестранните си интереси и любовта към книгите. Тя е запален почитател на азиатската култура и един от водещите на предаването „Friday chopsticks“ по радио „Реакция“. А какви са нейните читателски навици може да прочетете по-долу.

Какво са книгите за теб?
Страст, емоция, мъдрост. Прозорец към светове и неща, повечето от които никога няма да видя с очите си, а много бих искала.

Станислав ЛемКоя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
„Звездни дневници“ на Станислав Лем беше първата ми книжна любов. Намерих я цялата потънала в прах, докато качена на стол ровех в библиотеката на дядо ми. Още като я хванах усетих, че това е специална книга, а след като я прочетох останах влюбена в книгите изобщо. Друга книга, която много ми въздейства и ме промени, е „Силата на настоящето“ на Екхарт Толе и я препоръчвам на всеки, който е готов да направи следващата крачка в развитието си.

Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
О, не. Мисълта да нацапам страниците на книга с нещо или да попаднат трохи между тях ме ужасява. Също, когато чета, съм твърде концентрирана, за да мога и да ям.

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Чай. Черен, силен, ароматен и с много захар.

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Дълги години живях с мисълта, че драскането в книги е проява на неуважение и нито химикалки, нито дори моливи припарваха до книгите ми. Днес съм на друго мнение – като подчертавам любими пасажи или си водя бележки не само по-лесно запомням и се връщам към есенцията на книгата, но и някак така усещам по-голяма връзка с нея. Променям я така, както и тя мен.

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Книгоразделител! Имам цяла прекрасна колекция, предимно съставена от подарени от приятели книгоразделители. Друго нещо е и, че изумително много неща могат да влязат в ролята на книгоразделител – визитки, билетчета, реклами, картички, опаковки… И така нещо битово се превръща в нещо специално! А „кучешките ушички“ все още са в списъка ми с книжни грехове.

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Литература. Просто литература. Обикновено чета по една художествена и една нехудожествена книга. Напоследък четенето на художествена литература започна да става като някакъв лукс понеже, за да сме в крак с бясно развиващия се свят, трябва да четем много нехудожествена. Старая се да балансирам.

Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
Двете. Генерално не обичам да избирам едно нещо пред друго, защото различните неща са за предпочитане в различни ситуации. Хартиените книги винаги ще ме развълнуват повече, понеже мога да ги подуша, да прокарам пръсти по гръбчето им, да ги разлистя, да видя измачканите им ръбчета и другите следи, които времето е оставило върху тях. Но не мога да отрека и предимствата на електронните издания – цяла библиотека в ръката ми, с шрифта, размера и подсветката, която аз искам, без да е жертвано нито едно дърво за тази цел. Обичам книги. Под каквато и да е форма! Дори онези тежки стотици страници А4, на които преди години принтирах книги, които ги нямаше в България.

Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Рядко изобщо забелязвам, че има глави. Обикновено спирам да чета рязко, даже по средата на изречение, защото, ако не го правя така, все искам да прочета още малко и още малко…

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Да. Има твърде много стойностна литература, която чака да бъде почетена, за да си губя времето в неща, които не ми носят стойност или ми създават неприятни усещания.

Ако в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Трудно, но всичко е възможно. От една страна, единият главен герой не прави цялата книга, но от друга, е много неприятно, когато той се пречка, вместо да допринася за историята.

Какво четеш в момента?
„Нова земя“ на Екхарт Толе, „Разговори с Бог“ на Нийл Доналд Уолш, „Пощенската картичка“ на Лия Флеминг и „The Lord of the Sands of Time“ на Issui Ogawa. Лия Флеминг

Коя е последната книга, която си купи?
„Брит-Мари беше тук“ на Фредерик Бакман. Имах нужда от позитивна, презареждаща книга и знаех, че точно това ще открия в думите на този автор.

От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Винаги тръгвам с желанието да се отдам само на една, но не мога да се спра, когато нещо друго предизвика интереса ми. Затова имам книга за в автобуса, книга за преди лягане, книга за когато имам повече време, книга за слушане и т.н.

Имаш ли си любимо място/време за четене?
Щом чета, мястото и времето ми стават любими!

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Предпочитам самостоятелни книги, защото искам да разбера историята до край, а много трудно си задържам дълго вниманието на едно нещо и нямам търпението да чакам поредици, излизащи с години.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Аз съм от хората, които като наистина харесат нещо и видят стойност в него, моментално го препоръчват на всичките си приятели. Книгите, които перманентно препоръчвам, са всичките на Екхарт Толе, „Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния“ на Алън и Барбара Пийз, „Кафе за събуждане“ на Димитър Божанов и „Глиненият Бог“ на Анатолий Днепров.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Към момента за съжаление нямам цяла библиотека, а само една етажерка и много шкафове. Затова на етажерката слагам книгите, които много харесвам – за да мога веднага да ги препоръчам и дам на някого. Всичките ми книги съжителстват заедно – не ги разделям нито по жанр, нито по заглавие, нито дори по език. Единствено държа да са подредени по височина, за да е прегледно.