Напоследък чета бавно и това си е факт, колкото и да не ми се нрави. Скоростта, с която приключих „Сблъсък“ (изд. „Фаетон“) от Марин Трошанов, обаче ме изненада и ми припомни, че съм способна да изчета цяла книга почти на един дъх. Романът е третата и последна част от поредицата „ЛАМЯ ЕООД“, която през 2016 г. ни запозна с разследващия магически феномени и инциденти частен детектив Станимир Гелев.
В случай че сте фенове на поредицата – чакането свърши! Книгата излиза на 15 май и сагата получава своя финал. Ако пък за пръв път чувате за Миро и компания, то имате възможността и удоволствието да се запознаете с тях и да преминете наведнъж през приключението, защото чакането за следващата част ви е спестено.
Още първата „ЛАМЯ“ ме спечели като верен фен с мрачно-приказната си атмосфера, чаровния главен герой и вълнуващия, мистериозен начин, по който е описана София в романа. За незапознатите, припомням – Миро не е обичайният частен детектив, който е станал такъв за чест и слава или за да въдворява справедливост по свой начин. Една топла вечер неговата любима Мая изчезва безследно и единствената следа, която има, го води към свръхестественото. Готов на всичко за своята ученическа любов, 15 години по-късно той не е спрял да я търси, вече като собственик на дружество, наречено „Ловец на Аномалии и Мистериозни Явления“.
Първата книга създаде у мен усещането за мрачна приказка. Втората ми се стори много по-зряла – нещата загрубяха, привидно защото срещите на Миро със свръхестественото станаха много по-опасни. Всъщност душевните му терзания се задълбочиха, добиха реални измерения и вече не засягаха само него, а и цяла група от съмишленици. Третата част, за която е това ревю и до която най-после стигнах, също е различна – тя е развиващ се с бясна скорост екшън. Хваща всички нишки на историята и – с диво препускане и в постоянен флирт със смъртта – ги оплита за грандиозната развръзка.
Прелиствах страниците със затаен дъх и така симпатизирах на героите – те изобщо нямат време да си отпочинат сред всички опасности, които ги връхлитат. Винаги се впечатлявам, щом прочета екшън сцена, която е жива и ярка като във филм. Марин Трошанов е успял да напише цяла книга с подобни моменти, от които в ушите ми прозвуча свистенето на гуми и пропукването на кости, усетих топлината от дулата на пистолети, полазиха ме тръпки от хладния мраз на тъмнината и подуших миризмата на пот и кръв.
В един момент борбата на Миро вече не е за любов, справедливост и идеали, а се свежда до самото оцеляване. Сложните взаимоотношения на героите продължават да ескалират до самия край. Новите лица в книгата не са много, но всеки герой има своята важна роля в разплитането на сюжета. Една-единствена реална личност се появява с епизодична роля на страниците на „Сблъсък“, но присъствието ѝ наистина пасва идеално – баба Ванга. Няма да издам нищо повече, ала си струва да се отбележи колко умело е вкарана в историята.
Марин Трошанов работи със същия изключителен екип, както и в предишните си романи. Впечатляващата корица е дело на Петър Станимиров, а великолепните илюстрации на Веселин Чакъров допълват идеално историята. Аз лично обичам редкия феномен „книга за възрастни с илюстрации“ – не може да се отрече, че немалка част от магията на „ЛАМЯ ЕООД“ се крие именно в съвместната работа между художници и писател.
Финалът е… разбира се, няма да ви го разкрия. Ще кажа само, че ме хвърли в морална дилема и още не съм решила дали го харесвам. В по-широк смисъл това го прави най-малкото достоен край – от тези, които не дават лесни отговори на трудни въпроси. Миро и компания ще ми липсват, но доказаха, че са оправни, и не се притеснявам за тях.
Художник: Веселин Чакъров
Прочетете още едно ревю на Емилия Кирчева на „ЛАМЯ ЕООД“ тук. Не пропускайте да посетите и премиерата на „Сблъсък“ в София на 15 май, сряда, от 19:00 ч. в бар „Гарванът и Гюлето“ (ул. „Позитано“ 3, входът към безистена). Ние ще бъдем там!
