fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Как четешСпециални

Как четеш: Марин Трошанов

8 мин.

Марин Трошанов е роден през 1984 г. в Бургас. Магистър е по Международни отношения в СУ „Св. Климент Охридски“ и стипендиант на Шефилдския университет, където неотдавна завърши магистратура по бизнес администрация. Има дванайсетгодишен опит в сферата на информационните технологии. Носител е на престижната награда „Бизнес лидер от ново поколение“, присъдена от вестник „Капитал“. В момента отговаря за IT операциите на голяма енергийна компания в Централна и Източна Европа.

Марин е автор на романите от фантастичната трилър поредица „ЛАМЯ ЕООД“, а също и на няколко разказа и международно наградени комикси, пръснати из различни антологии и албуми. Член е на писателския клуб „Лазарус“. Кариерата му е свързани с интензивни пътувания и богат културен обмен.

Изброяваме на последно място, но със сигурност не и по важност, участието му в кампанията на „Аз чета“ – „Писател назаем“. Харизматичният автор обиколи гимназии в цялата страна и вдъхнови десетки младежи да следват активно мечтите си.

Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Навярно романът „Властелинът на пръстените“, прочетен в ранното детство, ме заплени с мащабите, героизма и красотата на поетичния си изказ, в който се долаваше сантимента от един променящ се свят и изгубените тайнства на древните дни…

Освен това съм от поколението на кигите-игри – онези пъстри, понякога недоизпипани книжки, издавани през деветдесетте. Много от тях бяха написани от прохождащи родни автори или от ветерани като Любомир Николов, използващи екзотични псевдоними, защото в онези дни всичко българско се считаше за безинтересно и ретроградно. Книгите-игри и богатите им илюстрации разпалиха жаждата ми за авантюри, различни сюжети, експерименти. Помня дългите летни следобеди, когато с един приятел обикаляхме улиците на Бургас и аз му разказвах различни приключения. В тях героите бяхме самите ние. Той вземаше решения и историите криволичеха по неочаквани завои към загадъчни ситуации, така, както ние разкривахме кътче по кътче кварталите и „чудесата“ на нашия постсоциалистически морски град.

Късметлия съм, че 20 години по-късно аз се сприятелих с повечето автори, художници и издатели на книгите-игри, както и с техните съвременни наследници – пили сме си биричката заедно, работили сме по общи проекти, приятели сме… Това е едно разкошно усещане за дежавю.

Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти „храна за четене“?
Случва се рядко и зависи от това къде се намирам. Предпочитам нещо сладко и вредно – например лимонов чийзкейк… ммм… или пък бисквитена торта с течен шоколад… олеле майко…

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Понякога се наслаждавам на чаша кафе, а през лятото предпочитам леки разхлаждащи напитки като плодова бира или най-обикновена студена вода…

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Предполагам, негодуванието ми от подобно насилствено посегателство върху книга би било съизмеримо с възмущението, което херцогът на Брауншвайг и Люнебург ще изпита към човек със закопчано долно копче на сакото…

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Използвам всичко, което ми е подръка и щади свещената неприкосновеност на книжното тяло (виж отговора на предния въпрос). Още от дълбоката древност на годините си в Студентски град пазя няколко фонокарти с картинка на бухал – те са любимите ми книгоразделители.

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Навярно и двете. В някои периоди съм имал залитания към публицистични и научнопопулярни издания, но моята голяма любов си остават спекулативните художествени жанрове – те отварят портали към нови пространства, използват любопитни метафори, за да поставят съвременни проблеми, развиват въображението и премахват закостенели граници… Фантазията във всичките й безкрайно богати и разнородни форми ме вдъхновява и като читател, и като писател…

Eлектронни или хартиени издания? А може би и двете?
Комбинирам.

Обичам бавното и постепенно напредване по страниците на хартиените издания. За мен книгата е произведение на изкуството. Чувствам се добре в книжарници или библиотеки и такива места ме изпълват със странна хармония и копнеж.

От друга страна, електронният четец ми дава възможност да нося цяла колекция в раницата или джоба си, а това е уникално богатство… Подобна мобилност е страшно удобна за един пътуващ човек.

Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Зависи от обстоятелствата. Като един скучен и сух педант предпочитам да завърша главата, но често се появява разсейващ елемент, така че невинаги е възможно.

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Аз съм бавен и последователен читател. Когато избера определена книга, обикновено съм я проучил добре и нещо в нея силно ме е привлякло. Рядко се случва да я зарежа – може да съм бил принуден от външни обстоятелства, тъй като съм захванал нещо друго и съм я оставил в режим на „изчакване“, докато съвсем забравя какво се е случило. Но и тогава пак съм склонен да наваксам и да
се върна към изоставената книга с тъпа упоритост, дори да отлагам този момент.

От друга страна, като писател имам нужда от много повече време за четене и досег с разнообразна литература. Случва се спонтанно да прочитам по една-две глави от различни книги просто за да опозная стила и атмосферата на дадена творба и да се докосна до „занаятчийството“ на автора.

Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Понякога дразнещите герои са най-интересни. В живота е същото…

Какво четеш в момента?
Неотдавна завърших „Мъжът от Константинопол“ и „Милионерът в Лисабон“ на Жозе Родригеш душ Сантуш – исторически романи за възхода на даровит арменски магнат в турбулентните десетилетия на световните конфликти от XX век. Началото на втората книга разкрива нечовешките ужаси на арменския геноцид – част от кървавото превъплъщение на Османската империя в съвременна Турция. Препоръчвам двутомника на португалеца заради историческата и художествената стойност на текста.

В момента се потя над антологията „Реално и нереално“ от гранддамата на световната фантастика Урсула Ле Гуин. Стилът е разкошен, но разказите изискват задълбочаване и търпение, защото сюжетите им често са абстрактни и неортодоксални. Понякога напомнят продължително взиране в платно, което изобразява пасторална природа или изложена като на длан човешка душа, вместо проследяването на традиционен конфликт с ясни начало, развитие и край.

Коя е последната книга, която си купи?
Мисля, че това беше последната бройка на „Белязани лебеди“, която самата Елена Павлова изрови от дълбините на багажника на колата си.

 От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Опитвам да се огранича до два романа и няколко сборника с разкази, между които прескачам в зависимост от настроението и мястото.

Имаш ли си любимо място/време за четене?
Много обичам да се отпускам с книга в ръка на някоя затънтена пейка из софийските паркове или Морската градина в Бургас. През последните три години ми се случваше да чета по летища или в самолети, а понякога и сред прекрасните зелени площи на европейските столици.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Ами какво да кажа… Валар моргулис! Феновете ще разберат ;)

 Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
„ТО“ – на Стивън Кинг – любима книга за израстването и приятелството, за сладостта, но и трудностите на детството, за непреодолимата сила на миналото, което ни е превърнало в сегашното „АЗ“ и, разбира се, за Злото във всичките му проявления и форми…

На твърде фините души, които могат да останат потресени от хорър елемента, предлагам топлия, игрив стил на Нийл Геймън, а на любителите на научната/космическата фантастика препоръчвам „Хиперион“ на Дан Симънс.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Някаква нехомогенна, но вътрешно логична (поне според усещането ми за ред) комбинация от всичко изброено и още поне десетина допълнителни критерия…

Снимка: Личен архив