Аз съм от читателите, които, когато харесат даден автор, прочитат всичко от него. Ето защо не е изненада, че след чистото удоволствие, което ми достави „Жената с червеното тефтерче“, бързо си поръчах „Шапката на Митеран“ (изд. „Факел еспрес“) от Антоан Лорен и романът ми допадна още повече. Основен герой отново е неодушевен предмет – шапката на самия Франсоа Митеран (президент на Франция от 21 май 1981 г. до 17 май 1995 г.).
Един ден през 1986 г. счетоводителят Даниел Мерсие отива да вечеря. За негова безкрайна изненада, съседи по маса се оказват самият президент на Франция – Франсоа Митеран, заедно с още трима известни личности. Когато Митеран забравя прословутото си черно бомбе, Даниел не устоява на изкушението и го взема. Шапката се превръща в талисман за късмет и му помага да се издигне професионално.
За беда, Даниел забравя черното бомбе във влака. Там го намира Фани, която отива на поредната обречена среща с женения си любовник. Шапката на Митеран й вдъхва неочакван кураж да прекрати тази безсмислена връзка, но също така й носи и вдъхновение. Младата жена решава да остави съдбата да реши какво ще се случи и оставя шапката на Митеран на пейка в парка. Там находката е намерена от известен парфюмерист, загубил обонянието си преди няколко години. Черното бомбе отново извършва своето чудо. Обрат на съдбата намира нов собстеник на шапката. И така, приключенията продължават.
Антоан Лорен извайва пълнокръвни герои и пренася читателя сред различни социални класи и житейски истории. Шапката на Митеран е невидимата сила, внасяща доза необясним късмет в битието на своите притежатели, и се превръща в малкото камъче, което преобръща напълно съдбите им, но само в положителен смисъл.
Важните събития в живота ни винаги са резултат от навързването на незначителни дреболии.
Авторът се заиграва с идеята за възможните реалности и „Какво би било, ако…?“ Каква посока би поел животът на човек, ако в миналото е взел друго решение? Със сигурност тази мисъл е преминавала и през вашето съзнание.
Той тръгваше от хипотезата, че всеки направен от нас избор в живота ни създава нова вселена, която не отрича съществуването на предишната. Животът ни е дърво, зад което се крие гора от паралелни животи, където хем сме едни, хем сме съвсем други.
Сред страниците ще се насладите на хубави храни и вина, ще срещнете известни френски обществени личности и хора на изкуството. За читателите, които не са добре запознати с френската култура, може би преживяването ще бъде малко объркващо, но тук моето франкофонско образование не ме предаде и допринесе за още по-голямо удоволствие от четенето.
Това не е роман за късмета, макар че носи позитивни емоции и щипка мистицизъм, а една история за щастливите случайности на съдбата, които изцяло променят посоката на живота ни. Книгата е екранизирана и по-долу можете да гледате трейлъра, който е на френски, но дори и да не разбирате езика, ще усетите духа и красотата на сюжета. И да, ужасно пристрастна съм, но прочетете „Шапката на Митеран“!
Още едно ревю за романа вижте при Темз в „На по книга, две“.
https://www.youtube.com/watch?v=yuCDxUmxmx0
