Добри приятели, разкошен мъж до себе си и страхотен шоколад. Какво друго би могла да иска една жена от живота? Аз се сещам за някои други неща, но в слъчая не съм важен. Защото тук става дума за една книга, която може да ви накара да се влюбите в шоколада или да го намразите завинаги.
„Шоколадът и градът“ е хубава причина да видите мъж да чете чиклит в автобуса. И хубава причина да се запитате защо по дяволите някой трябва да имитира име на друг бестселър, за да продава по-добре. Както и да е. Не бих казал, че ще съжалявате, ако прочетете тази книга, напротив – ще се забавлявате искрено на моментите а-ла Гай Ричи. Разбира се, връзката е сериозна – прочутият със странността си британски хумор.
И тук вече идва лошата част. Какъв е смисълът да измисляш сцени за булки, които се бият с наркопласьори, или за няколко двойки, които се разделят, че после се събират по време на една „не-сватба“, за изневеряващи си на кръст и борба между класите в един роман? Въобще, в книгата има от всички сюжети, за които можете да се сетите. Забавното често граничи с кошмарно и всъщност екранизация от Гай Ричи или Куентин Тарантино е единственият вариант повествованието да не ви се стори крайно нелепо в своята цялост.
Хубавото в това шоколадово изкушение е ароматът на глазура през цялото време. Четирите мацкипрез цялот време тъпчат бонбони, шоколади, марсчета и трюфели. Чак на човек му идва да си отчупи едно парченце. Само още едно. Мъничко…
Сега ще кажа нещо странно: КНИГАТА НЕ Е ЗА МЪЖЕ. Голяма изненада, нали? Опитите за покриване на мъжката част от аудиторията не са особено сполучливи, най-вече заради абсурдното смесване на мотивите, за което вече споменах. Но пък на плажа би вървяла много бързо. Но помнете – с нея рискувате да изгорите на книжка и блокче шоколад. :)
